Очакванията, че заболяването Син език ще обхване цялата страна започват да се оправдават. Броят на заразените животни главоломно расте, въпреки предприетите на места мерки по умъртвяване на болните животни и дезинсекция на фермите. Животновъди се оплакват, че в много населени места екарисажните коли не извозват умрелите животни. Обобщена картина на разпространението на Син език до момента няма. Фермер.БГ потърси за коментар д-р Славомир Симеонов, ветеринарен лекар и овцевъд.


Д-р Сименов, вие сте и ветеринарен лекар и животновъд. Част от проблемите със Син език са свързани с опасността от сериозни зарази, тъй като се оказва, че екарисажните коли не реагират адекватно за извозване на умрели животни. Как ще коментирате?
Проблемът с екарисажите в България не е от вчера. Няма как екарисажните коли да успеят да извозят своевременно всички животни от селата. По принцип екарисажните коли обслужват основно промишлените ферми, а индустриалното животновъдство в световен мащаб е основно птицевъдство и свиневъдство. Това са фермите, в които има по-голям брой животни, съответно повече смъртност, така че екарисажните коли често не могат да обслужат дори тези ферми. Затова изобщо не е чудно, че при един-два екарисажа в страната, колите не могат бързо да стигнат до всяка точка, в която има умряло животно.

 

Някой прави ли точна статистика за броя умрели от Син език животни?
На много места в страната заболяването е факт, но в населените места с малък брой животни официалното обявяване е по-бавен процес. Практика в малките села е хората, които отглеждат единични животни, като видят, че не са добре, да ги заколят. Ако пък животното умре, често то се изхвърля – дори не винаги в селската трупосъбирателна яма. Тези стопани – особено в по-отдалечените села - изобщо не уведомяват ветеринарния лекар. Информация се получава най-вече от по-големите животновъдни обекти. Проблем е и това, че част от животновъдите не съобщават за болни животни във фермите им.

 

Защо се получава така?
За мен по-големият проблем в цялата тази ситуация е ролята на държавата и в частност – на БАБХ, по отношение на профилактиката на заразните заболявания при животните в България. Синият език до известна степен е екзотично заболяване и не може да се осъществява пряк контрол (освен ако не въведем като в други страни ваксинационна схема). По-сериозният проблем, че все повече стари заболявания, които са добре известни в практиката, започват да се проявявят в България. Причината е, че не се вземат никакви мерки за профилактика. Като прибавим и факта, че има явен конфликт между БАБХ и частно практикуващите ветеринарни лекари, определено мога да кажа, че резултатът е силно негативни последствия за фермерите у нас. Фермерите не се интересуват от „войната“ между институциите. Фермерите искат да имат здрави животни и когато имат нужда, да им бъде оказана помощ от ветеринарен лекар.

 

Ако беше извършена имунопрофилактика, можеше ли да не се стигне до епидемия от Син език?
По отношение на Син език – категорично неизвършената имунопрофилактика няма отношение. Пролетната и есенната профилактика не повлиява това заболяване. До този момент няма мерки, които да са предприемани профилактично в България срещу Син език. В много европейски страни също няма специфични мерки за това заболяване. Според мен единственият начин е ваксинацията. За да стане това, обаче, болестта Син език трябва да е „трайно“ констатирана в страната, да се наблюдават много ферми, за да може в определен момент държавата да въведе ваксинация. Скептик съм по отношение на въвеждането на схема за ваксини срещу Син език. По-страшното е, че през последните 2 години в България не се извършва никаква профилактика. Има много заболявания, срещу които трябва да се извършат съответните специфични монопрофилактични мерки – ваксинации. От тази гледна точка сме просто късметлии. Не знам на какво се разчита. През последните две години няма извършена ваксинация срещу псевдочума. Това е най-разпространеното заболяване при птиците и носи най-големи икономически загуби в световен мащаб. В цяла Европа се извършва ваксинация срещу псевдочума – това заболяване е включено в списъка на Международното бюро по заразни заболявания. В момента у нас не се извършват изследвания на животните и за антракс.

 

Тоест, животните в България са уязвими към всякакви заболявания.
Големите птицеферми, например, в момента правят двукратни, някъде и трикратни ваксинации против псевдочума сами. Реално ваксината я има на пазара и всеки собственик прави тази ваксинация. Задължението е на държавата, обаче. Тук идва отговорността на животновъдите, които не могат да си позволят абдикацията на държавата да унищожи бизнеса им. Във фермите наистина се прави ваксинация - по инициатива и за сметка на собствениците. Те са наясно, че ако в една птицеферма възникне инфекция от псевдочума, тази ферма просто изчезва. А това заболяване е констатирано официално на много места в Румъния – съвсем близо до България. В Турция има над 1 000 огнища на шап. Това е реалната картина. БАБХ просто е адбикирала от проблемите на ветеринарномедицинското здравеопазване.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!