Производителите по фермерските пазари са най-често млади и амбициозни хора, които търсят реализация на продукцията си, коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“, за Bloomberg.

2019 г. в селското стопанство: Биопроизводството

„Те не се примиряват със ситуацията да чакат да им купят млякото например и да получат цена, определена със задна дата от изкупвача. За тях това не е начин на правене на бизнес“, допълни той. 

Според него потребителите все още определят фермерските пазари у нас като екзотика. В цялата страна те са максимум 10, като най-много са в София. 

„Общият брой на производителите е не повече от 200, което е много малко на фона на 6–7-милионното население на страната“, изчислява д-р Апостолов.

Стоилко Апостолов: „Малко са производителите, които могат да отделят време и ресурс да участват на фермерските пазари.“

Друг голям проблем за фермерите е, че обикновено нямат достъп до веригите. Неговите наблюдения върху западноевропейския пазар показват, че там дори веригите, които са в България, нямат такива ограничаващи условия за производители, които да зареждат всичките им магазини едновременно.

Оптимистичното е, че от лятото на 2019 г. няколко биологични фермери започват да доставят за една от големите вериги в София. „При това и производителите също са много доволни“, радва се експертът.

Стоилко Апостолов: „В момента няма почти никакъв шанс един малък производител със семейна ферма да стигне до голямата верига.“

Той повдигна още един важен въпрос – за нерегламентираните доставки по Интернет, където вече се предлага всякаква селскостопанска продукция. 

„Проблемът там е, че няма никаква гаранция нито за качеството, нито че този, който се представя за фермер, наистина е такъв. Сега няма контрол. Единственият начин е да отидете на място и да проверите. В момента служителите на БАБХ нямат капацитет да проверяват търговията по Интернет“, констатира д-р Апостолов. 

Онлайн продажбата на фермерски стоки е урегулирана в новия Закон за храните, който обаче все още не е влязъл в сила. „В момента отговорността и последствията са само за купувача“, допълни специалистът.

Стоилко Апостолов: „Чиракуването, разпространено във ферми във Франция, Швейцария и Германия, е добра алтернатива за младите да се захванат със селско стопанство.“ 

В момента Фондацията участва в проект, финансиран от ЕК. Неговата цел е да се създаде мрежа на всички малки производители на сирена и млечни продукти в Европа, които предлагат стажове.

„Все още нямаме оферти за стаж в български стопанства. Предлага се посещение на ферма за един ден, но чиракуване, например 2 седмици безплатно да отида да работя във фермата и да правя сирене, все още няма. За сметка на това хора, които имат поне малко езикови умения, могат да си организират пътуване във ферми в чужбина“, посочва д-р Апостолов.