Броят на контролираните животни в България се увеличава през последните 4 години, показват анализите на Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). „Увеличението е съществено при почти всички видове животни. Бих могъл да кажа, че за автохтонните породи това увеличение е очаквано, тъй като подпомагането на фермерите по мярка 214 им помага – по мярката получават по 200 евро за животинска единица и това финансиране определено изигра своята роля”, сподели пред репортер на Фермер.БГ проф. Васил Николов, изп. директор на ИАСРЖ.

 

Той сподели, че когато преди повече от 15 години е започнал работа по селекцията на Родопско късорого говедо е било много трудно да убедят фермерите да се включат в развъдната асоциация. „Сега ситуацията е коренно променена и към развъдните асоциации непрекъснато постъпват заявки за включване на нови стада.

[news]
От тази гледна точка подпомагането на фермерите изигра положителна роля, защото истината е, че с автохтонни породи се занимава образно казано най-бедното население на страната”, допълни Николов. Като пример той посочи, че когато е започнала развъдната дейност на Родопското късорого говедо са работили само с 50-60 животни, а към момента от тази порода се контролират над 1 000 животни.

 

При Българското сиво говедо по последни данни контролираните животни са над 2 000. „Това е сериозно постижение, което се признава и от колегите ни от другите европейски страни, с които участваме в международен проект във връзка със селекцията на късороги говеда”, допълни проф. Николов. По думите му по мярка 214 трябва да се подпомагат не само автохтонните породи, а всички породи, при които броят животни е под определен минимум. Затова отчита като успех направеното от ИАСРЖ в мярката да бъдат включени Българското родопско говедо, Дунавската бяла свиня, тънкорунните породи, Старопланински цигай, Българска бяла млечна коза. Резултатът е, че фермерите проявяват все по-голям интерес.

 

„Въпреки че става въпрос за комерсиални породи, а не за аборигенни, за регионите, в които се отглеждат тези животни, става въпрос за основен поминък. Интересът от страна на фермерите е наистина голям – Българското родопско говедо например, е типично за региона на Родопите и подпомагането е стимул за фермерите там”, аргументира се проф. Николов. Той, обаче, признава, че все още има какво да се направи по отношение на комерсиалните породи. „Факт е, че развъдната дейност на комерсиалните породи в световен мащаб не се субсидира, тоест фермерите, които се занимават с развъждането на комерсиални породи не получават субсидии.

 

Но, в България няма пазар на племенни животни и фермерите все още не са осъзнали достатъчно потребността от развъдна дейност. Това определено се отразява негативно на работата на развъдните асоциации, особено в млечното говедовъдство и биволовъдство. Субсидията, които се дават на развъдната асоциация е много ниска”, допълва Николов. Той е категоричен, че трябва да бъдат стимулирани и фермерите, отглеждащи комерсиални породи, за да има още по-осезателно увеличение на броя на контролираните животни.

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!