В труден период за ветеринарните власти в края на миналия месец на върха на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) настъпи промяна. Д-р Дамян Илиев беше освободен като изпълнителен директор, а на негово място беше назначен проф. д-р Паскал Желязков.

Новият шеф на БАБХ: Ще има структурни промени

За мерките срещу Африканската чума по свинете (АЧС), за промените, които предстоят и за възстановяването на доверието във взаимоотношенията между ветеринарните власти, ветеринарните лекари и фермерите Агри.БГ разговаря с проф. Паскал Желязков.

- Проф. Желязков, как ще се подобри работата по места на ветеринарните лекари с фермерите?

- Министърът на земеделието г-жа Десислава Танева е много недоволна от работата на колегите, които членуват в Българския ветеринарен съюз. Тоест от регистрираните ветеринарни лекари, които работят на терен със селскостопанските животни.

В тази връзка ние разработваме нови правила за работа със селскостопански животни.

Може би ще се върне районирането на самите ветеринарни практики, за да може да са атрактивни и да може ветеринарните лекари, които работят на терен, да имат интерес. 

Също така ветеринарните специалисти, които работят в големите индустриални ферми, няма да имат право да ходят да лекуват животни в частните дворове, тъй като искаме да се прекъсне възможността да проникне инфекция от личния двор в големите индустриални ферми.

Ще се засили сътрудничеството между регистрираните ветеринарни лекари на тези ветеринарни практики с Българската агенция по безопасност на храните. 

- Изследванията на проби от животните скъпи ли са, стои ли финансова бариера пред стопаните? 

- Тестовете са скъпи, но те са за сметка на държавата. Не са за сметка на собствениците на животните. Ако искате да ви кажа цената за един тест за PCR за Африканска чума по свинете, за класическа чума и за Avian Influenza - птичи грип, е между 20 и 25 лв. за самите тестове.

Държавата ги купува, ние изследваме пробите безплатно. Също така, за да имат ловците интерес, променихме ценоразписа на БАБХ в частта „Изследване за трихинели“ при дивите животни. Във връзка с политиката, която провежда министерството и Агенцията, пробите от 10 лв. без ДДС ги направихме двойно по-евтини – 5 лв. 

- Какви са първите Ви впечатления, откакто сте начело на БАБХ?

- Първите ми впечатления са, че трябва много да се работи. Както знаете, нашата държава е поразена от една особено опасна инфекция и голямо внимание се обръща на този случай, защото обществото доста време не вярваше, че има заболяване – при положение, че е в почти цяла Източна Европа, Русия, Китай и стигна до Виетнам.

Малко не срещахме разбиране. Сега вече това се промени от встъпването на г-жа Танева. Ангажираха се доста хора от науката. Ходихме, включително и аз, на среща със стопани на животни – да обясняваме, че така или иначе заболяването е сериозно и ако ние не вземем мерки, няма да се справим.

Не може да се каже, че сме се справили, но се поограничи разпространението на АЧС.

Сега имаме повече проблеми с дивите животни. Там направихме програма за изследване на пробите през ловния сезон. Ще си направим изводи от първия излет и може би ще се направят някои промени главно по отношение на изследването на пробите за трихинелоза.

Всяка година през ловния сезон имаме проблеми с трихинелите. Въпреки че се полагат грижи, често се получават пробиви. Затова ще положим всички усилия навреме да се изследват пробите за безопасността на ловците.

Направи ми впечатление, че след разговорите, които водихме в министерството с представителите на Изпълнителната агенция по горите и ловно-рибарските дружества, че прасетата ще се съхраняват цели до излизане на резултатите, това не се случва.

На много места са си ги разфасовали и са си ги сложили в хладилниците. И сега, когато имаме такива положителни случаи, мисля, че малко трудно ще е. Ще го изземем месото. Просто съм не толкова уверен, че нещата, както сме ги написали и казали, ще се случат.

Просто хората са свикнали да не са дисциплинирани и мислят, че ще им се размине с инфекцията. А тя си е инфекция. Тя не се интересува от нашите виждания за живота, тя си върви. 

- Как мислите, информирани ли са стопаните какво трябва да правят срещу АЧС?

- Надявам се, че са информирани, защото тази кампания вече върви няколко години. Вярно, че Агенцията полагаше доста усилия, тя ги полага и сега. Аз лично съм участник в тези усилия още от 2012 г.

Но някак си хората мислеха, че ще се справим, както се справихме с класическата чума по свинете. Класическата чума е също толкова заразно и толкова смъртоносно заболяване, но там поне има ваксина. Също така имаше и ваксина за дивите свине.

Може би 5-6 години, се полагаше ваксинация на дивите свине с примамки от въздуха. И резултатът е налице. Надявам се, колкото по-скоро, толкова по-добре, да се разработи ваксина и за Африканската чума.

Тук вирусът е малко по-различен. Той именно поразява имунната система на животните и не се изгражда протективен имунитет. Изгражда се имунитет, колкото да се постави диагноза. 

Науката напредна много. Вече не търсим антитела, както през годините назад, а си откриваме самия вирус. Когато се открие вирусът, няма начин да не се стигне до заболяване.

Много фактори влияят за разпространението на болестта в зависимост от състоянието на животните, от вирулентността на самия вирус и други неща. Но където е влязъл вирус, той рано или късно поразява всички животни и се стига до умъртвяване на животните. 

Другото характерно за борбата с АЧС у нас е, че собствениците на големите индустриални комплекси започнаха да водят едни преговори как да се променят европейските закони и нормативни документи, както на тях им е редно.

Казваха: „Ама, дайте сега, ние само в един комплекс имаме установена инфекция, дайте другите да ги запазим.“ Как да ги запазим? Неведоми са пътищата на движение на вируса. Има и гризачи, които го пренасят. Няма как да се види.

Просто там, където избухна заболяването в големите свинекомплекси, явно, че мерките им за биосигурност не са били прилагани много напрегнато. Ходят камиони в Румъния, ходят камиони от България из страната. 

Как отиде вирусът от северната граница на България в Девин? Поразпитахме този и онзи, и се оказа, че камиони са ходили в Северна България за фураж. После са отишли в тези стопанства и така се пренася вирусът. Не се знае откъде идва.

Мерките, които трябва да се прилагат, са изпитани мерки и са дали резултат в много държави. Ние няма сега какво да умуваме. Просто така са разписани, така ги и прилагаме. 

Другият основен момент е: хората, които видят, че имат болно животно, да не се мъчат да го лекуват, да го укриват, а да се обръщат веднага към ветеринарен специалист. Затова Европейският съюз обезщетява стопаните на засегнатите животни – за да не крият. 

- Имаше коментари от собственици, че обезщетенията не покриват реалната стойност на животните.

- Аз не се занимавам с тези неща, но винаги ще има недоволни, защото хората са си правили планове, сметки. Обезщетенията понякога не съвпадат с техните желания, но такива са възможностите.

Те не са доволни сега от обезщетението, но доколкото разглеждахме документите, те ще бъдат подпомогнати със средства за ново населване с животни. Така че няма да бъдат чак толкова ощетени, да не са такива максималисти.

- Преди две седмици имаше тежък случай: ловци намериха на едно място мъртви 19 диви прасета, оказаха се заразени с чума.

- Бях в Твърдица, в горското стопанство. Наистина, намерени са 19 прасета около един язовир и една река. Вероятно там те отиват на водопой, но горските служители ми казаха, че през деня прасетата се укриват в близките ниви слънчоглед и царевица и отиват само до водопоите. Затова в момента голямо количество прасета се намират още в полето или там, където има храна.

Надявам се да се подобри положението с болестта и при дивите животни. Сега, когато започнат да падат листата на дърветата, видимостта е по-голяма и вероятно ще бъдат отстрелвани повече прасета.

Трябва да се намали плътността на прасетата до 0,3 на сто хектара. Сега са доста повече. Тази година планът за отстрел е към 80 000. А на първия излет по информация на колегите са взети над 2500 проби – това са отстреляни животни за три дни.

- Какво бихте казали за мерките срещу другите заболявания по селскостопанските животни?

- Другото заболяване, на което обръщаме много сериозно внимание, е птичият грип. Започнаха проверките за готовността на фермите за новия сезон. Знаете кога се появява птичият грип. Обикновено когато започне прелетът на птиците от север на юг.

Тогава някои птици пренасят вируса. Проверките още не са завършили и може би тази седмица ще имаме резултат за готовността на птицефермите за сезона на прелета на птиците. Специално борбата с птичия грип е целогодишна.

- Какво ви се иска да знаят фермерите за биосигурността на животните, които отглеждат?

- Искам да им кажа да не коментират разпоредбите, които се дават от Агенцията и които са резултат от опита на другите държави. Просто да ги изпълняват. Според мене, ако правят това, те няма да загубят, защото държавата се грижи за тяхното благосъстояние като фермери.