Съветът на ЕС по земеделие и рибарство и Комисията по земеделие в Европейския парламент се срещнаха на 18 март, за да обсъдят позициите си по отношение на предложените от ЕК промени в Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2020 г.

Пътят към новата ОСП

Тези срещи дадоха възможност да се оцени напредъкът досега и да се аргументират промени, които да бъдат предложени. В този смисъл срещата бе по-скоро информативна. Тя бе лишена от фокус, което означава, че трябва да изчакаме до април, за да разберем какви корекции ще бъдат предложени, пише проф. Алън Матюс.

Позициите на агроминистрите 

Дебатът на 18 март бе базиран на доклад на румънското председателство, който бе допълнен от конкретни нахвърляни идеи за корекции на трите предложени от ЕК регулации, свързани с ОСП след 2020 г. Става дума за стратегическите планове, хоризонталната регулация и регулацията на единния пазар.

На този етап обмислянето на поправки в регулацията на единния пазар е в напреднал етап в сравнение с многото работа, която трябва да бъде свършена по отношение на хоризонталната регулация на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.
На срещата страните-членки бяха поканени да дадат своето мнение по новите текстове, подадени от Румънското председателство. То  планира да разпространи окончателните текстове съвсем скоро, веднага щом бъдат събрани мнения от всички страни-членки. Следващата среща на високо ниво е през април и ще бъде посветена на „зелената“ архитектура на ОСП.

Чехия от името на 7 страни от Централна и Източна Европа, разпространи неофициален документ, посветен на бъдещето на обвързаната подкрепа, в който се говори за вдигане на тавана на обвързаната подкрепа при директните плащания на 25% (23% + 2% за протеинови култури), както и отпадане на рестрикциите в серия от сектори, които може да получат подкрепа по този начин. Очаквано мненията на министрите бяха различни по това предложение. Комисарят и страните-членки основно от северните и западните европейски страни заявиха, че по-голямата гъвкавост на националната обвързана подкрепа ще доведе до изкривяване на конкуренцията между фермерите в различните страни-членки.

Настоящото председателство представи компромисни текстове, свързани със следните параграфи: чл. 4(1)(b)(iii) – Постоянни пасища, чл. 4(1)(e) – Млад фермер, чл. 4(1ab) – Истински фермер, чл. 15 – Намаляване на плащания, чл. 66 - Природни или други специфични за района ограничения, чл. 68 – Инвестиции, чл. 97(1)(a) – Стратегии за интервенция, чл. 121 – Годишни доклади за ефективност и др.  

Следващите редове описват препоръките на председателството по членовете, засегнати по време на срещата през март. Доста от страните-членки изразиха своите резерви по много от текстовете. Важно е да се отбележи, че засега нищо не е окончателно формулирано. Текстовете може да претърпят промени на по-късен етап.

Дефиниция на „постоянно пасище“

Дефинирането на това понятие е проблем от известно време. В регламента „Омнибус“ бе решено да се разшири дефиницията, като бъде включена в регулациите за директни плащания възможността страните-членки да определят като постоянно пасище земя,  където тревата и други тревисти фуражи са или непреобладаващи, или отсъстващи в зоните за паша. Впоследствие в квоето предложение Комисията се завърна към оригиналната дефиниция. Без изненади пък, агроминистрите настояват да се работи с разширената версия и да бъде част от регламента „Омнибус“.

Дефиниция на „млад фермер“

Комисията предложи дефиниция, която изисква страните-членки да посочат необходими качества и обучение. Докато австрийското председателство предложи това искане да бъде изцяло изтрито, румънското иска то да има доброволен характер и всяка страна-членка сама да реши.


Комисарят Фил Хоган призова при формулирането на необходими умения и обучени да не отпадат изисквания, които вече са били приети от страните-членки на по-ранен етап.

Дефиниция на „истински фермер“

Комисията предложи страните-членки да дефинират що е то „истински фермер“, за да е сигурно, че няма да се предоставя подкрепа на онези, чиято основна бизнес дейност не е земеделската, но и да не се отписват фермерите, които развиват разнороден бизнес. Бе предложено съставянето на отворен списък от критерии като доброволни опции. От румънска страна бе призовано за „обективни и недискриминационни критерии“. Северната ни съседка предложи да се считат за „истински фермери“ всички, които са получили директни плащания в размер на сума не по-висока от 5000 долара на година.

Инструмент за устойчивост на фермите за хранителни вещества

Задължението да бъде включено използването на този инструмент за бенефициентите на плащания по ОСП според GAEC Standards е изтрито. Вместо това бе взето предложено да бъде използван такъв инструмент или негов еквивалент. Задължителният му характер ще бъде отложен за в бъдеще, евентуално за 2023 г.

Таван на директните плащания

По време на срещата страните-членки изразиха мнение таванът да бъде доброволен, като се има предвид че конкретен дял от директните плащания се използват за преразпределени плащания. Намаляването на разходите за труда (както за заплати, така и за членове на семейството) е опция за страните-членки, като страните, които се възползват от нея, ще разполагат с гъвкавост в стратегическите си планове да калкулират базата, която ще използват.

Преразпределително плащане

В предложението на Председателството е посочено този инструмент да е по избор. Повечето страни-членки изразиха одобрение по тази точка.

Зони с природни ограничения

Тази тема бе стресиращо упражнение за страните-членки. Идеята за следващия период е всяка страна да разграничи тези зони според еднакви критерии. Комисарят по земеделието Фил Хоган предложи, че разграничението по био-физичен критерий не бива да се променя във времето. Като се има предвид, че е налице възможност от рестартиране на картографирането на национално равнище, което ще донесе огромно неудовлетворение на всеки земеделски министър, чудно е как е налице толкова силно желание за движение по тази тема.

Инвестиционна подкрепа

Комисията предложи максимално ниво на подкрепа за инвестиции от 75%. Австрийците дадоха заявка за понижаване на нивото до 40% за продуктивни инвестиции, но първоначалната цифра бе върната на дневен ред от Румънското председателство.

В предложението на Комисията инвестиционната подкрепа е увеличена до 100% в случаите на обезлесяване и други непродуктивни инвестиции, свързани с климата и околната среда, основни услуги за селските райони и възстановяване на земеделския и горския потенциал след природни бедствия и екокатастрофи.

GAEC standards или добрите практики 

Макар да не присъстваха в списъка с теми за обсъждане от Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, корекциите, предложени от австрийското председателство миналия декември, са релевантни и резюмирани тук:

GAEC 1 – поддържане на определено съотношение на постоянни пасища в земеделските зони, предложението уточнява, че съотношението трябва да бъде определено от страните-членки;

GAEC 6 – относно мениджмънта на обработка на почвата с цел понижаване на риск от деградация и ерозия – ще бъде задължителен само при значителен риск от случването й.

GAEC 8 – относно сеитбооборота – изменението е следното: да се позволи прилагането на други практики с еквивалентен ефект.

GAEC 9 – който включва изискване земеделските производители да поддържат минимално количество земя с непродуктивна цел в рамките на предложението на Комисията, е променен така, че да включва и зони с азотфиксиращи култури, отглеждани без използването на продукти за растителна защита, които да може да покриват регламента и да съответстват на правилата за зелено земеделие.

GAEC 10 – според предложението на Комисията ще включва забрана за конвертирането или орането на постоянни пасища в Натура 2000. Корекциите от Председателството ограничават това уточнение до зоните, определени като екологично-чувствителни пасища в Натура 2000.

Като условие, засягащо всички, от Комисията предлагат всички ферми да се съобразяват със GAEC стандартите, като е премахнато освобождаването на малките ферми. Румънското председателство поставя тези текстове в къдрави кавички, индикирайки, че е необходима дискусия по въпроса.

Оценка

Това, което обединява предложените корекции от румънското председателство, е, че всички мерки от задължителни придобиват доброволен характер за страните-членки. Разработвайки своите стратегически планове, приемането на дефиниция за истински фермер ще е доброволно, изискването младите фермери, които ще получават финансова подкрепа от ЕС срещу определени умения и знание, ще е доброволно. Същият подход се търси още при понижаването на разходите за труд и определянето на тавана на плащанията, пише проф. Матюс.



Тези предложения все още не са гласувани. Ако бъдат, то те ще тласнат ОСП към още по- А ла карт посока. Всеки ще решава за себе си. Основното притеснение на Комисията по земеделие в Европейския парламент е, че една допълнителна гъвкавост, дадена на страните-членки, ще доведе до подкопаване на същинската природа на ОСП. Ако нещата продължат в тази посока, очакват се интересни конфронтации със Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.

Друга основна линия в промените, предложени от Румънското председателство, е отдръпване от изискванията за докладване на постиженията на страните-членки. Годишните базирани на постижения доклади ще бъдат по-нарядко. Това от една страна ще свали част от бремето, което тегнеше досега, но от друга може да провокира страх сред земеделските министри в ЕС, че са възможни прекъсвания на потока от средства към фермерите им. Според експерта Алън Матюс следващото споменаване на корекциите, предложени от Румънското председателство, пред Комисията ще покаже дали страните-членки са били убедени в тяхната правдоподобност, или не. 

Следете темата и на cap4us.fermer.bg