Селекцията и генетичният прогрес са основата на модерното животновъдство, като тяхната роля става все по-важна в условията на конкурентен пазар и нарастващи предизвикателства за фермерите. За съжаление, в България се сблъскваме с редица проблеми, които забавят генетичното развитие на нашето животновъдство и пречат на фермерите да извлекат максимална полза от своите стопанства.
Четете още: От първо лице: Как се продават разплодните животни в Ирландия
Един от основните проблеми, с които се сблъскват стопаните в България, е липсата на реален генетичен прогрес в повечето развъдни организации. Те често остават в застой, като не съумяват да използват наличните възможности и технологии, които да доведат до увеличаване на продуктивността и печалбите.
Както отбелязва проф. Живко Кръстанов в разговор за Агри.БГ, нужно е да се промени посоката на развитие в селекцията и репродукцията в България. Той даде следния пример. Периодът между отелванията в България е 462 дни, докато в Чехия той е значително по-кратък – 395 дни, при значително по-висока средна млечност от 10 200 литра. В България същата стойност е малко над 8000 литра.
Това означава, че чешките фермери извличат 1500-2000 евро повече печалба от всяка крава, без да включваме субсидиите, които са еднакви и за двете страни. Този показател ясно показва, че липсата на ефективна селекция и контрол върху генетичния прогрес води до директни финансови загуби за нашите фермери.
Друг сериозен проблем са генетичните промени, които настъпват при вноса на животни от чужбина. По този начин се губи контролът върху ключови характеристики, които влияят върху репродуктивността и продуктивността на популацията, като води до намаляване на ефективността на развъдните програми у нас.
Проф. Кръстанов: Развитието на генетичния потенцал за постигане на по-висок приръст и качество на месото също са ключови от икономическа гледна точка за месодайното говедовъдство.
За да се промени това и да се осигури бъдеще за българското животновъдство, е необходимо да се създаде нов модел на селекционна дейност, който е фокусиран върху генетичния напредък и икономическите ползи за фермерите. Тук на помощ идва международното сътрудничество с водещи развъдни организации като ANAFIJ от Италия.
ANAFIJ е най-голямата развъдна организация в Европа, контролираща над 5 милиона крави. Проф. Мартино Касандро, главен изпълнителен директор на ANAFIJ и експерт с опит в множество международни проекти, ще участва в работна среща, организирана от български селекционни асоциации и Земеделския институт в Стара Загора.
Идеята е да се създаде регионален проект с участието на други държави, който да може да бъде финансиран и който да допринесе за подобряване на дейността на развъдните организации у нас. Тази инициатива ще даде на фермерите нужните знания и инструменти за постигане на бърз генетичен прогрес, което ще доведе до увеличаване на техните печалби. „Не можем да гледаме на селекцията като самоцел – тя трябва да бъде свързана с ясна икономическа полза за фермера”, подчертава проф. Кръстанов.
Една от посоките, в която ще се работи, е внедряването на А2 мляко в България. В момента над 80% от млякото, произвеждано в страната, е от типа А1, което се оказва по-трудно смилаемо за човешкото тяло. С преминаването към управление на генотипите на Бета казеина в популацията, фермерите биха могли да произвеждат по-здравословно мляко, което същевременно има и по-висок търговски потенциал.
Управлението на полиморфизма на протеините може също така да доведе до увеличаване на рандемана на сиренето с 5 до 8%. Това е от ключово значение, тъй като 75% от млякото, произведено в България, се използва за преработка в сирене. По-високият рандеман ще означава по-добра рентабилност и икономически ползи за производителите.
Ако искате да си поговорите лично с италианския експерт и да научите повече за това, как ANAFIJ е изиграла ключова роля в селекцията на говедата в Турция, Португалия и други страни по света, заповядайте на 18 октомври, от 10:00 до 13:00 часа в хотел „Верея”, Стара Загора. Входът е свободен, а знанията, които ще получите, може да се окажат безценни.

0 КОМЕНТАРА