Един от най-важните закони, които предстоят да се гласуват през 2016 година, е Законът за животновъдството. Предстои и приемане на Национална стратегия за устойчиво развитие на българското земеделие. При обсъждането й имаме максимално представителство както на науката, така и на браншови организации, производители и бизнес. Това заяви в интервю за Фермер.БГ заместник-председателят на парламентарната комисия по земеделие проф. Иван Станков.
 
Проф. Станков, какво предвижда законодателната програма на парламентарната комисия по земеделие за 2016 година?
Комисията по земеделие беше претоварена с много закони и извършва много мащабна законодателна дейност през 2015 г. Всички знаят, че беше приет на две четения Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, за подпомагането на земеделските производители. В момента върви Законът за ветеринарномедицинската дейност. Този закон мина на първо четене, ще се разглежда на второ четене, имаше много бележки наред с положителните неща. Законът е съобразен с европейското законодателство, че профилактичната програма няма да бъде за една, а за три години и други неща, които трябваше да се случат. Има някои сериозни пропуски, аз вече ги изложих. Ние сега правим предложения за внасяне на корекции, след което в началото на новата година, законът ще влезе в пленарна зала. Това е едното. 
 

 
Другото много важно, което предстои, това е Законът за животновъдството. В момента го доработваме, мисля, че сме в много напреднала фаза. Като основните неща, които предвиждаме, това е селекцията и репродукцията, за които имаше доста критични бележки, изкупуването на продукцията, за обезпечаването на стопаните с най-необходимото за производствената дейност. Това е нещото, което ще се прави – Законът за животновъдството, който е много важен и е доста остарял. Имаме един законопроект за опазване на земеделското имущество, на който аз съм първи вносител, също предстои да влезе в пленарна зала, минал е и е приет от комисиите. Надявам се за новия сезон да подпомогнем земеделските производители и с опазването на имотите им.

Какво се случва с Националната стратегия за агросектора?
Най-важното, което предстои, е обсъждането на Националната стратегия за устойчиво развитие на българското земеделие през този програмен период и малко в по-дългосрочен план, като там ясно и точно определяме каква да бъде държавната политика на българското аграрно производство, кои да бъдат основните приоритети, какви да бъдат целите и задачите и в приложения ние сме дали за всяко едно основно защитено направление какво трябва да се направи, какво трябва да се случи, за да върви по-успешно българското аграрно производство.
 
Поискахте ли мнението на самите земеделци при изготвянето на точките за Националната стратегия, тъй като те са основните, които могат да кажат в какви направления трябва да бъде тя?
При разработването на националната стратегия за първи път има максимално представителство както на науката, от всички университети и институти, които се занимават с аграрно производство, на браншовите организации, на всички неправителствени организации, развъдни асоциации, съюзи, федерации, на всички производители. Също така и на представители на бизнеса, има 111 участници, което означава, че е отразено мнението на всички, които участват в производствените процеси, които участват в изкупуването и преработката, като се опитваме там да направим всичко онова, което не се е случвало. Първо, да осигурим хоризонталната интеграция на производителите и на вертикалната интеграция на производители, преработватели и търговци. Също така предвиждаме решаването на някои ключови проблеми – осигуряването на пазарите – на вътрешния пазар и на външните пазари, изграждането на новата напоителна система, изобщо проблемите на хидромелиорациите, също така с почвеното плодородие и всички по-важни въпроси, които са необходими за успешното развитие на българското земеделие.
 
Очаквате ли, че през 2016 г. да има вече закон за браншовите организации?
Това е нещото, за което аз много силно настоявам. Водил съм разговори с всички наши представители на нашите организации в земеделския бранш. Търсим също подкрепата и на преработватели и на всички, които имат отношение към тези проблеми и които са участвали в стратегията. Все още нямаме силна готовност за това, но силно се надявам, че през 2016 година, това ще бъде една от основните, приоритетните задачи – тази задача за браншовите организации и стратегия за развитието на селските райони в България.