За органичното селско стопанство има категоричен регламент на Европейския съюз – продукти на нови геномни техники (НГТ) няма да бъдат използвани в биоземеделието. Те ще бъдат приравнени на конвенционалните култури, което означава, че цялата регулаторна база за биоземеделие се запазва. 

ДФЗ: До края на седмицата предстоят плащания, работи се на пълни обороти

 

Това каза проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститута към Селскостопанска академия. Той беше основен лектор в Националния бизнес форум, организиран от Съюза по хранителна индустрия. 

Парливата тема за приложението на новите геномни техники в селското стопанство и хранителната индустрия предизвика разнопосочни мнения сред участниците във форума. 

„Позицията „въздържал се“ на нашата страна по отношение на новите геномни техники означава, че в обществото няма мнение за безопасността или за необходимостта от ползване на техни продукти“, коментира проф. Атанасов по време на дискусията.  

В Европейската комисия дебатът за НГТ е от 2013 -2014 година. 

За освобождаване в околната среда ще бъдат разрешени само продукти, които са от група 1 – растенията, които могат да бъдат получени и чрез конвенционална селекция. „Това е основната причина, да няма изисквания те да бъдат етикетирани, когато се ползват в хранителната индустрия или друга индустрия от биоикономиката дървообработване, текстил и др.“, аргументира се ученият. 

Новите геномни техники от група 2 са приравнени на класическото ГМО и задължително трябва да бъдат етикетирани, ако присъстват над 1% в продукта. 

Според проф. Атанасов част от фермерите вече са убедени, че някои от продуктите на новите геномни техники си заслужава да бъдат отглеждани и те ще им осигурят по-добра конкурентност спрямо фермерите в други части на света.  

„Това е всъщност огромният проблем, пред който е изправена Европа. Старият континент вече не е лидер в биотехнологиите. Страни като САЩ, Индия, Бразилия и Южна Африка влагат огромни ресурси в приложение на такива техники, и много скоро Европа ще стане доста непривлекателно място за учени и не толкова конкурентно място за произвеждане на земеделска продукция“, каза още проф. Атанасов.

Към предизвикателствата трябва да се добавят все по-нарастващите климатични промени, което е огромен проблем, както и постепенното намаляване на земеделска земя. 

Според проф. Атанасов новите геномни техники не са панацея и няма да ни решат проблемите, а ще позволят малко по-бърза селекция и то при най-критичните култури.

„Ако имаме климатични промени, нашите растения, които отглеждаме, трябва да издържат на дълъг период без дъждове и с високи температури, защото в противен случай няма да имаме никаква продукция. За нашите фермери е важно да имат достъп до семена и сортове, които издържат на климатичните промени. Това е изключително важно за конкурентността на българското земеделие“, категоричен е експертът. 

Най – вероятно отказът от използване на продукти на новите геномни техники ще доведе до постепенна загуба на конкурентоспособност за българското земеделие, става ясно от думите му.