Институтът по земеделие (ИЗ) в Кюстендил има богата научноизследователска дейност в областта на селекцията, интродукцията и сортоизучаването на културните растения, сподели пред репортер на Фермер. БГ проф. д-р Димитър Домозетов, директор на Института по земеделие – Кюстендил. Научноизследователската дейност на института е насочена към разширяване и обогатяване на генофонда при ябълка, череша, слива, вишна, круша, грозде и подложки за овощните видове, към проучвания върху агробиологичните и стопански качества на събраните сортове и подложки, преценка и отбор на най-ценните от тях и предлагането им на производствената практика. Работим в посока на проучване на взаимоотношението между сорт и подложка и подбор на най-подходящи комбинации между тях за производство на посадъчен материал. Също и по проучване на десертни сортове лози при екологичните условия на Западна България, както и създаване, обогатяване и поддържане на генбанки от основните овощни сортове и подложки за тях и производство на автентичен посадъчен материал.

 

Димитър Домозетов


Проф. Домозетов, какви са предизвикателствата пред Института по земеделие в Кюстендил?
Предизвикателствата пред нашия институт е продукцията да е евтина, да е качествена, да е стойностна и да е екологично чиста. Бъдещето е на биологичното земеделие и в това направление Институтът в Кюстендил работи от 20 години. Имаме 7-8 технологии, които са интегрирани и биологични. При овощните насаждения най-тежка е растителната защита, но ние сме свели пръсканията до 50% по-малко и със сравнително устойчиви сортове – не само устойчиви на болести, но и устойчиви на студ и суша, като използваме семенна подложка. През тази година спечелихме с технология за устойчиво производство на ябълки със сорта „Флорина”, който е устойчив на струпясване и скороплоден – още на втората година започва да плододава. Сега предлагаме нова технология за череши на подложка-махалепка – получават се до 360 клона на декар. Такава интензификация досега няма. Надяваме се да получаваме до 2-3 тона череши от декар, ако се спазват всички агротехнически мероприятия, разбира се.

 

Тази година много от стопани заявиха, че ще се откажат от производството на плодове и зеленчуци заради ниски изкупни цени.
Имат основание земеделските производители – не може субсидията на декар да е еднаква за пшеница и за трайни насаждения. Смятам, че субсидията коренно трябва да се промени по отношение на плодовата, зеленчуковата и лозовата продукция.

 

Кои са най-новите ви постижения в областта на селекцията за института?
До края на 2013 година очакваме три сорта череши да излязат от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). През 2014 г. с тях ще участваме на „Агра”. От тези три сорта, двата са самоплодни, което е много сериозен успех за черешата, защото при нея има интерстерилни групи.

 

В каква посока работите в зеленчукопроизводството? Има ли интерес от страна на земеделските производители към селекцията на института на броколи, например?
Броколи вирее и в България, макар че все още не е много широко застъпено у нас – сравнително по-нова култура е за страната, но категорично мога кажа, че броколи в България може да се отглежда. През 2000 г. сме Институт по земеделие и искаме да обхванем цялата гама на производство в Югозападна България, а череши, вишни, ябълки и круши – на национално ниво. От 2000 г. работим и в областта на селекцията на зеленчуците. През тези години разширихме гамата от сортове при лозата и по-специално десертни сортове, които изискват по-високи температури. Правим сортоизпитване, имаме добри резултати и ще предложим широка гама от такива лози на стопаните в Югозападна България. Към момента Широката мелнишка лоза е без всякакво научно изследване, а би трябвало да се работи и по този сорт, защото виното от този сорт се котира много добре.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!