Работим с минимални средства, но трябва да се справяме, каза пред Фермер.БГ проф. Атанас Кирилов, директор на Института по фуражни култури и член на Изпълнителния комитет на Европейската федерация по ливадарство (EGF) и на Френската асоциация по фуражно производство (AFPF).

 

Атанас Кирилов

 

Проф. Кирилов, каква беше изминалата стопанска година за ИФК – Плевен?
Ние не сме обикновено стопанство – голяма част от институтите в състава на Селскостопанска академия имат производствено-експериментални бази, в които акцентът в работата е експериментиране и размножаване на сортове и технологии, производство на семена от висока категория. Така че при тях не може да се говори за добиви и високи по обем производства. Задачата на тези бази е поддържането на сортовете на съответния институт. В тях се произвеждат висококачествени семена по съответните технологии, които впоследствие се размножават в институти, в които има достатъчно земя и техника, и се предоставят на земеделските производители. В това отношение годината беше благоприятна за някои култури, включително и тези, които отглеждаме в ИФК – Плевен. Но независимо от благоприятните климатични условия, недостигът на финансови средства и преди всичко остарялата материална база и техника дава сериозен негативен отпечатък върху крайното ни производство.

 

Лесно ли се прави аграрна наука с наличната материална база?
Немислимо е да се говори за водеща аграрна наука с тази материална база, която имаме в момента. Земята е основно, но не единственото средство, което гарантира високи добиви. Независимо от това, че даваме консултации на земеделските производители как да произвеждат и какви технологични изисквания да спазват, при нас в института това е трудно осъществимо именно поради силно остарялата материална база – техниката, с която работим, е на 20-30 години и не е производителна, много енергоемка е. И в крайна сметка това, което отчитаме като резултати е под това, което виждаме в нивите на нашите съседи арендатори или при тези които консултираме.

 

В този смисъл конкурентна ли българската аграрна наука на тази в други страни на ЕС?
Трябва да разграничим в този случай нещата. По отношение на науката и до научните изследвания – да, тя е конкурентоспособна що се касае до научни статии, които се публикуват в западни списания, да – по-голямата част от тях са конкурентоспособни. Друг е въпросът, че в производствено-експерименталната база ние нямаме никакви капиталови вложения от десетки години, за разлика от земеделските производители, които на проектен принцип имат възможност да закупуват машини, торове и препарати. Нас и субсидиите не могат да ни спасят, защото техническото равнище е много ниско. Няма ли разбиране, че трябва да се инвестира, за да се произвежда, няма да вървим напред. Защото не може да се очаква добро производство без инвестиции.

 

Как се справя екипът на ИФК в такива условия? За какво стигат и за какво не стигат парите?
Ние пари за производство нямаме достатъчно, имаме средства от т.нар. издръжка, които са минимални. Длъжни сме със земята и материалната база, която имаме да се справяме. ИФК – Плевен стопанисва овцеферма, чрез която реално ние трябва да направим така, че да изпълним приходите си, а печелившо овцевъдство трудно се прави. Мисля, че за тази година ще успеем да се справим – финансовата година за нас все още не е завършила.

 

Как се поддържа богатият генофонд, който ИФК има и с какви образци разполагате през тази година?
При нас генофондът е в две направления – растителен и животински. За растителния генофонд отдавна не получаваме субсидии, а би трябвало, защото поддържането му не е лека задача и изисква сериозни материални разходи, каквито реално нямаме. Въпреки всичко намираме начин – всеки селекционер, който прави нов сорт, няма как да не събира повече изходен материал, с който да заложи опитите си, да го поддържа, за да е сигурен, че ще получи добри резултати. Поддържайки този генофонд се пъддържа и биоразнообразието в природата и страната. Същото се отнася и за животинския генофонд – получаваме субсидии за отглеждане на животни по общия ред. Смятам, че акцентът в това направление трябва да е насочен към допълнително субсидиране, защото стадото, които в ИФК имаме, например, е част от Националния генофонд на породата „Плевенска черноглава овца”.

 

Казахте, че сте увеличили броя на животните в стадото през тази година.
Това, което направихме в овцефермата, е увеличението на броя на овцете-майки противно на наблюдаващата се тенденция в сектор „Животновъдство” за намаляване на броя животни. Броят на отглежданите в България животни непрекъснато намалява и това е много сериозно особено при овцевъдството. В ИФК заложихме на обратния подход и продължаваме да увеличаваме броя на отглежданите в овцефермата овце майки. Взехме решение да запазим животните, за да можем през следващите години да произвеждаме и повече разплодни животни, и повече мляко. Още повече, че това е едно от малкото чистопородни стада у нас, кочопроизводително, от породата „Плевенска черноглава овца”.

 

Имате ли нови разработки през тази година в областта на селекцията на фуражни култури?
Няма как всяка година да излизаме с нови сортове – процесът е продължителен. Това, с което разполагаме, е достатъчно на настоящия етап и при добра организация и добро семепроизодство имаме възможност да покриваме голяма част от нуждите на земеделските производители от семена. Особено при люцерната и житните треви за пасища. Хубавото е, че през тази година се обърнахме към тези сортове, които реално са регистрирани, но от тях няма семепроизводство на този етап. Успяхме да сключим договори със земеделски производители, на които предоставихме семена и още от тази година вече ще имаме семена – например от сорт „Виктория”, за който се надявам от следващата година да заема полагащото му се място, защото преди време беше доста търсен, а е и сухоустойчив. България има нужда от люцернови семена собствено производство, той като стопаните вече разбират, че вносните, колкото и да са евтини, нямат необходимата устойчивост при нашите почвено-климатични условия. Това е основното предимство на сортовете, създадени в ИФК. Тази година бе приета и “Технология за подобряване и използване на пасища”, въпрос актуален през последните наколко години във връзка със субсидиите, които се дават и за пасищни площи.

 

Това означава ли, че има интерес от страна на земеделските производители към селекцията и технологиите на института? Как оценявате връзката на ИФК с реалния аграрен бизнес?
Имаме добри взаимоотношения с реалния аграрен бизнес. Ние не само предоставяме на стопаните семена, имаме специалисти по фуражните култури, които са достатъчно компетентни и техните съвети се оценяват високо от земеделските производители. В тази насока са и семинарите, които организираме, в подкрепа на общата ни работа. Особен интерес проявяват фирми от България и Китай към възможността за отглеждане на люцерна и приготвяне на сено или дехидрат за износ в страни от Близкия Изток или Китай. В това отношение сме пред сключване на договори за консултантска помощ при производство на сено от люцерна с определени качествени показатели, задоволявайки исканията на страната-потребител.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!