След общо три неуспешни опита за създаване на Кодекс за земята, който да обедини и обобщи досега съществуващите три закона - Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земята и Закона за охрана на земеделското имущество, ресорното ведомство най-накрая подготви нов вариант на проект на Закон за земеделските земи в 144 страници.

Новият Закон за земеделските земи: Рентата се договаря само в пари

След острите критики от страна на бранша по предходните опити за обединение на всички разпоредби първо в кодекс, а след това и в закон, земеделското министерство отново се опитва да формулира точни и ясни правила за договорите, рентите, комасацията и начина на трайно ползване на парцели. 

Ето какво предвижва проектозакона този път. Документът е пуснат за обществено обсъждане, което продължава до 5 декември 2019 г. В рамките на този период всички заинтересовани могат да изложат своето мнение.


Комасация на земеделските имоти


Факт е, че именно в този документ за първи път се дават точни правила за комасирането на земеделските земи. В проектозакона е записано, че собствениците на земеделски имоти могат да ги комасират, чрез одобрени от министъра на земеделието планове за уедряване. Съответният план за уедряване пък може да включва изграждане на съоръжения за напояване или предпазване от вредното въздействие на водите, за борба с ерозията на почвите или други устройствени нужди, свързани с ползване на земеделските земи по предназначение и опазване на околната среда. В плана ще могат да се включват земеделски имоти – държавна или общинска собственост, като в тези случаи споразумението се подписва от министъра на земеделието, или от кметовете.


Промяна на начина на трайно ползване


Друга интересна част от проектозакона предвижда с придобиването на земеделски земи да не може да се променя тяхното предназначение. И това за срок от 7 години. Изключение обаче ще има при строителството на инфраструктурни проекти. Промяната на начина на трайно ползване на земеделските имоти, включени в обхвата на специализиран слой “Постоянно затревени площи”, ще става след изключването им от слоя. Затова обаче ще се чака заповед на земеделския министър.

Предлага се и промяна на сроковете за валидност на решението за промяна на предназначението на дадени земеделски земи. Ако проектозаконът влезе в този си вид, ще отпадне изискването в тригодишен срок от влизане в сила на решението за промяна на предназначението на земеделска земя, да бъде поискано издаване на разрешение за строеж. 

Продажба на земя на чужденци


Може би една от най-важните точки, които залягат в проектодокумента. В новия закон ще се запази съществуващата забрана земя да се придобива от фирми, в които съдружници или акционери са регистрирани в офшорни зони, както и от регистрирани в страната компании, в които съдружници или акционери са граждани или фирми от страни извън ЕС.

По-надолу в документа се казва обаче, че чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.


Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на ползване на земеделски земи или други ограничени вещни права върху земеделски земи при условия и по ред, определени със закон. След придобиване на право на собственост върху земеделски земи обаче,  приобретателите не могат да променят тяхното предназначение за срок от седем години.

 

Стайко Стайков: Новият проектозакон за земята е по-лош от предишния


Промяна в сроковете на договорите за аренда и наем


Промяна касае и сроковете на договорите за аренда и наем. Тук се казва, че продължителността на договорите за ползване не може да бъде повече от 10 години за земи с полски култури и 30 години за трайни насаждения. Целта е да се избегне дългосрочна обвързаност с неизгодни договори, включително, сключени от съсобственици с незначителен дял. 

Нещо важно тук е, че изискването за минимален 5-годишен срок на договорите за аренда и за сключването им от съсобственици, притежаващи повече от половината от земята, остава. 


Средно рентно плащане


Говорейки за договорите, няма как да подминем и рентното плащане. В новия проектозакон е предвидено средното рентно плащане да се определя от комисия за съответната област. Нейната задача е да определи в левове на декар, средното рентно плащане.

Средната стойност на средно рентното плащане ще се изчислява на база всички договори за периода от 20 януари на предходната година до 20 януари на текущата година, които са регистрирани в общинската служба по земеделие, за съответното землище. 


Загуба на рента


Въвежда се 10-годишен давностен срок за изплащането на рентите. Срокът обаче се променя, ако договорът е сключен между юридически лица. Тогава рентата трябва да се изплати за 3 години. И ако досега нямаше таван за сроковете, в които собствениците на земи можеха да си получат рентите, това вече се променя. 

След изтичане на 10-годишния давностен срок, собствениците на земи, които не са си потърсили рентите, ще загубят парите си.

Договорите за ползване на земеделска земя не могат да действат повече от 10 стопански години. Ако обаче става въпрос за трайни насаждения, срокът на договора се определя в зависимост от вида на насаждението, като не може да бъде по-дълъг от 30 стопански години. 

 

Раздвижване по създаването на Кодекс за земята, но във вид само на закон


Разпределяне на ливади и пасища


Разпределянето на общинските и държавни пасища, мери и ливади ще става от съответните общински и държавни комисии. Като първо ще бъдат разпределени имоти от двата фонда в землището, където е регистриран животновъдният обект на лицето. След това ще се разпределят имоти от Общинския поземлен фонд и Държавния поземлен фонд в съседни землища.


Младите фермери и земята


Вече стана ясно, че земеделски земи от държавния поземлен фонд ще могат да се дават под наем или аренда без провеждане на търг, но по пазарни цени, на млади фермери на възраст до 40 години. Земята ще се дава обаче само на регистрирани земеделски стопани, които имат постоянен и настоящ адрес в населено място на общината, в която са нивите. Те не трябва да имат задължения към държавата и да обработват повече от 200 дка земеделска земя. 

Предвижда се и таван на терените, които ще се дават на младите фермери без търг – до 10 дка за създаване и отглеждане на зеленчукови култури, до 20 дка за трайни насаждения и до 50 дка за едногодишни полски култури. 
Определен е и срокът за отдаване под наем или аренда на земя на млади стопани. При отглеждане на зеленчукови и едногодишни полски култури, срокът е до 10 години, а за трайни насаждения – до 30 години.