Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията мина на първо гласуване в парламентарната Комисия по земеделие. Той беше внесен от Министерския съвет на 12 юни. Неговата промяна се налага заради хармонизирането му с европейски регламенти и директиви.

Турски и украински забранени пестициди ни тровят земята

По време на заседанието на комисията на 17 юни Николай Роснев – заместник-изпълнителен директор на БАБХ, даде повече подробности за измененията в закона.

Кой регистър отпада и кой остава

В законопроекта отпада регистърът на заявените за разрешаване продукти. Това е началният етап, в който участват фирмите. Те заявяват продукта и започва процедурата по разрешаването му, която е от 45 дни до 2-3 години. Регистърът на разрешените продукти за растителна защита си остава, така че всичките земеделски стопани да знаят кой продукт е разрешен. Към момента вече работи европейска информационна PPPAMS система, в която всяка държава членка включва и наблюдава продуктите, заявени за разрешаване. 

С колко се увеличават санкциите?

Според експерта от БАБХ с промяната на санкциите ще се постигне ограничително действие. Например в момента нерегламентирано използване на продукт за растителна защита се санкционира с 500 лв. за земеделски стопани и с 1000 лв. за юридически лица. Какво предвиждат промените:

Който използва карантинни и регулирани некарантинни вредители, растения, растителни продукти и други обекти за извършване на официални изпитвания, научноизследователски или образователни цели, опити, сортов подбор или селекция без разрешение по чл. 18, ал.1, се наказва се с глоба от 1000 до 2000 лв.

Който продава продукти за растителна защита от професионална категория на употреба на лица без сертификат по чл. 83, не води записи по чл. 115а или пуска на пазара, предлага или продава семена за посев, третирани с неразрешени продукти за растителна защита, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв.

По думите на Роснев санкциите, особено тези, които се отнасят до вноса и употребата на забранените пестициди, следва да бъдат завишени и възпиращи.

Има ли взаимно признаване на продукти за растителна защита между страните членки?

В момента всяка държава разрешава продуктите си на собствената територия. Ако има процедура по взаимно признаване на някакъв продукт в Германия например, ние няма как да ползваме тази процедура, за да разрешим продукта тук. Той трябва да бъде заявен на българска територия, за да започне процедура по взаимно признаване. Това означава, че ако продуктът е разрешен в Италия или Франция, след като се заяви в България в рамките на 120 дни той се разрешава за употреба и у нас. Във връзка със Зелената сделка започва процедура по евентуална промяна на това законодателство, за да се улесни процесът на регистрация.

Каква е ролята на растителните паспорти?

В Регламент № 2031, който ще бъде въведен в Закона, всичките растения, които са предназначени за засаждане, ще бъдат с растителни паспорти. Има изключения – когато краен потребител си закупи растения за засаждане, той може да не ползва растителен паспорт.

Досега имаше определен брой растения, за които беше необходимо растителен паспорт, а сега той ще бъде задължителен за всички, предназначени за засаждане.

Растителният паспорт означава, първо, че обектът или операторът е регистриран от самото начало на неговото създаване. Второ, че са му направени всички видове изследвания на почва, растения и др. Те се правят по съответната методика и в резултат от тези наблюдения му се издава растителният паспорт, който се отнася за определените бройки, които ще дойдат в България.

Какво е новото при вноса?

Има определен набор от рискови растения, вносът на които може да бъде разрешен единствено ако на територията на ЕС е извършен анализ на риска дали ще могат да разпространят някакви заболявания. В този списък са голяма част от посадъчните материали. Това, от една страна, ще доведе до ограничаване на вноса на посадъчен материал от трети страни, докато тази трета страна не заяви в Комисията да се извърши анализ на риска на тази стока. Тук влизат примерно орехи от Турция, посадъчен материал от Турция, от Сърбия. Докато Комисията не разреши вноса на такъв материал, той няма как да се осъществи.

По отношение на продуктите за растителна защита, не се променя почти нищо в начина на разрешаване, търговия, контрол. С тази директива се въвеждат единствено рисковите фактори, по които се осъществява анализ на риска от употребата на продукти за растителна защита.

Европейската комисия установи, че събирането на информация по отношение на употребените количества продукти за растителна защита е изключително ограничена и на базата на тази информация не може да се направи анализ на това, с колко процента трябва да бъде намалена употребата на тези продукти. 

В момента информацията се събира само по внесени в страната активни субстанции, но това не дава представа каква част от тях са употребени, къде и как. Когато утре кажат: „Намалете с 50% употребата на продукти за растителна защита“, ние нямаме базата, на която да отговорим: „Да, намалихме я“, тъй като не знаем какво количество се употребява.

Затова през 2019 г. Европейската комисия вече работи върху рисков профил, по който оттук нататък да започне същинското събиране тази информация.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Коя е европейската "столица" на вноса на незаконни пестициди?

Пестициди: Повече изследвани видове култури, а не повече взети проби

Земеделие: Зелената сделка като коледен списък с желания