Група народни представители внесе в парламента предложение за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която да позволи на българските тракийски бежанци и техните потомци безсрочно да търсят обезщетения за имотите си.
 
 
Техните земи са използвани за погасяване на държавен дълг на България към Гърция по силата на спогодба от 1964 г. Предишна поправка в Закона за земята е изисквала наследниците на тракийските бежанци да подадат заявление най-късно до 13 февруари 2008 г., като след това губят право на обезщетение. 
 
„Проблемът е, че с пропускането на сроковете тези хора губят правото си на справедливо обезщетение. Подобна невъзможност за търсене, съответно получаване на такова обезщетение в случаите на засягане на правото на собственост от страна на държавата следва да се разглежда и в светлината на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Налице са множество осъдителни за страната решения на Съда в Страсбург по дела, свързани с т. нар. реституционно законодателство, включително решения по прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи", обясняват народните представители.
 
Вносителите цитират делото „Кръстева и други срещу България“ с окончателно решение от 1 септември 2017 г., по което Съдът постановява, че отнемането на правото на собственост нарушава принципа на правна сигурност и без каквато и да е възможност да бъде получено обезщетение, представлява непропорционална мярка, която е в нарушение на Конвенцията.
 
Предложението на вносителите е срокът 13 февруари 2008 г. да отпадне, като се даде възможност на тракийските бежанци и техните наследници да подадат заявления пред  Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за обезщетяване без ограничение във времето.