Продуктивните качества на пуйките се определят от особеностите на техния екстериор, живо тегло, възраст, пол, телесни форми, а също и от това, какво потомство се получава от всяка пуйка, отглеждана за производство на пуйчета за месо. В този случай високата носливост на пуйките и производството на повече пуйчета в крайна сметка трябва да се разглеждат и като фактори за висока месна продуктивност.

Най-големи потенциални възможности за висока месна продуктивност притежават тези пуйки, които освен че имат висока носливост, дават и скорозряло и жизнено потомство. Значението на този показател за месната продуктивност на пуйките може да се види от следния пример: ако потомството на една пуйка се състои от 40 скорозрели пуйчета със средно тегло 6 кг, то от нея ще се получат 240 кг месо в живо тегло, а от същия брой нескозрели пуйчета - 160 кг. За отглеждането на всяко едно от 40-те пуйчета ще е необходима по 17-18 кг храна. В първия случай за 1 кг прираст ще бъде изразходвана по 3 кг храна, а във втория - повече от 4 кг.

Между външните форми, екстериора, продуктивността и биологичните особености на пуйките съществува определена връзка. Екстериорът дава представа за конституционалната здравина на пуйката и за нейната продуктивност в съответствие с конкретните условия, при които се отглежда.

Екстериорната преценка на пуйките е прието да се прави окомерно от опитен птицевъд. Тя позволява най-пълно да се отчетат особеностите на телосложението на пуйката и да се даде заключение за месните й качества. По-обективна и по-подробна оценка на екстериора дават измеренията на отделните части от тялото на птицата и съпоставянето помежду им. Цветът и особеностите на оперението също характеризират породата и екстериора.

Теглото на пуйчетата се изменя в зависимост от тяхната възраст и физиологично състояние през различните сезони на годината. Младите пуйки имат най-голямо тегло през пролетта, в началото на снасянето, а през есента, когато снасянето се прекратява и започва линеенето, те губят до 900-1200 г от теглото си.

За да се следи растежът при отглеждането, малките пуйчета трябва периодично да се теглят. За целта се отбират произволно не по-малко от 50 пуйчета, които се теглят, и се определя средното тегло на глава. Изоставането в теглото обикновено е резултат на неправилно хранене и гледане или на заболяване. През втората година на отглеждането живото тегло продължава да се увеличава примерно с 18-20% за сметка на мускулите, особено на гръдните мускули, и на отложените мазнини.

Месодайността при пуйките се определя не само от живото тегло, но и от типа на телосложението, който с възрастта се изменя, тъй като отделните части на тялото се развиват с различна интензивност.

По екстериор пуйчетата се отличават от възрастните пуйки с относително по-дълги крака и по-тесни гърди и тяло. На 60-дневна възраст измеренията на пуйчетата като дължина на тялото и дължина на подбедрените кости имат най-големи показатели в сравнение с измеренията, определящи развитието на тялото в ширина. С напредване на възрастта тази разлика се изравнява.

Във всички случаи мъжките са по-масивни, по-едри и с по-дълги крака от женските.

При преценяване месодайните качества на пуйките голямо значение се придава на развитието на гръдната мускулатура, която е най-ценната част от месото на пуйката. Колкото по-добре е развита гръдната част и е натрупана повече мускулатура по нея, толкова пуйките имат по-добри месодайни качества. При отлично развита мускулатура гърдите са закръглени над гръдната кост и обратно, при слабо развита мускулатура гръдната кост изпъква.

Освен това гръдните мускули са от бяло месо, което се отличава по химичен състав от бедрените и притежава диетични свойства. Гръдните мускули се отличават от бедрените и по хистологичната си структура. Диаметърът на гръдните мускулни влакна е по-малък от диаметъра на мускулните влакна от бедрата. Известно е освен това, че мускулите с по-тънки влакна са по-нежни и крехки.

Показател на месната продуктивност на пуйките е тяхната носливост. Колкото повече биологически пълноценни яйца снасят пуйките, толкова повече приплоди ще се получат от тях, т.е. толкова по-висока ще бъде и тяхната месна продуктивност.

Броят на снесените от пуйките яйца в значителна степен зависи от физиологичното състояние, от наследствеността и от факторите на външната среда - условията на отглеждане.

За снасянето при пуйките може да се съди по разстоянието между тазовите кости, както и по разстоянието между тазовите кости и задната връхна част на гръдната кост. През периода на снасянето при добрите носачки между тазовите кости може да се помести цяла длан. Когато пуйките прекъснат снасянето и започнат да линеят, разстоянието между тазовите кости постепенно намалява и стига до 2-3 см. Най-интензивно е снасянето през периода април, май и юни, след което то постепенно намалява и в края на октомври напълно се преустановява.

Характерно за пуйките е по-продължителното интензивно снасяне. Колкото по-голям е броят на снесените яйца, толкова периодът на снасяне се удължава.

Практически при отделянето от стадото на най-скорозрелите и най-добрите носачки трябва да се отбират всички пуйки, които започват да снасят рано. При висока носливост пуйките снасят интензивно повече от 2-3 месеца.

Един от факторите, които определят началния срок на снасяне е физиологичната скорозрелост на пуйките. Обикновено с напредване на възрастта снасянето намалява. През втората година пуйките снасят 15-25% по-малко яйца, отколкото първата.

Факторите на външната среда - храна, температура, продължителност на светлинния ден, здравословно състояние и спокойствие - силно влияят върху носливостта. Ако в продължение на един месец пуйката снесе 25 яйца със средно тегло 85 г, общото тегло на яйчната маса ще бъде 2,1 кг. Следователно за поддържането на добра носливост е необходимо в дажбата да има достатъчно и качествени хранителни вещества - белтъчини, витамини, минерални вещества, микроелементи и др.

В яйцата на пуйките се съдържат около 72,8% вода, 13,5% протеин, 12% мазнини и 0,8% безазотни екстрактни вещества.

Пуйките понасят добре както високите, така и ниските температури. Климатичните условия в нашата страна са благоприятни за отглеждане на пуйки. Голямо значение за интензивното снасяне има умерената температура. Летните горещини и ниските температури при екстензивно и полуинтензивно отглеждане пречат на носливостта на пуйките.

Голямо значение за носливостта на пуйките има и светлината (доколкото тя влияе върху функциите на централната нервна система). При обикновени условия през есенно-зимния период, когато светлинният ден е къс, пуйките не снасят. Когато продължителността на светлинния ден е повече от 11 часа, те започват да снасят. Ето защо удължаването на светлинния ден допринася за значително ускоряване и повишаване на носливостта. Препоръчва се електрическо осветление 2 вата на 1 м2 от подовата площ. Пуйките бързо реагират на допълнителното осветление. Те започват да снасят близо 2 месеца по-рано. Интензивното снасяне започва 20-25 дни след въвеждане на осветлението. При пуяците допълнителното осветление трябва да започне 12-15 дни по-рано, отколкото при пуйките, за да може първите снесени от пуйките яйца да бъдат оплодени.

При допълнително осветление се увеличава не само броят на снесените яйца през годината, но и броят на яйцата, снесени до юни. Това дава възможност през най-благоприятния сезон да се излюпят и да се отгледат максимален брой пуйчета.

Вижте още:

Отглеждане на кокошки за яйца

Критични периоди и неблагоприятни фактори при люпене на яйцата