Топлото време благоприятства развитието на неприятелите в пшеницата. Повечето от земеделските производители от Добричка област вече проведоха борбата с житните мухи. 

В Пловдивско: Пшеницата, засята по-рано, върви по-добре

В стопанството на Тодор Карагюлиев предстои третиране с инсектицид.

„Въпреки че решихме да сеем по-късно, за да избегнем проблеми с неприятелите, времето е топло и в момента има нападение от житни мухи. Сега на дневен ред е третиране с инсектицид срещу летящите насекоми”, обясни фермерът.

Той е един от стопаните, които избират да заложат житото за новата реколта на по-късен етап, в края на оптималните агротехнически срокове. Това е породено от горчивия урок от миналата година - сухата есен не позволи на пшеницата да поникне и семето в почвата остана дълго време без развитие.

Другата причина за избора на по-късна сеитба е фактът, че неприятелите навлизат в по-ранните посеви и нападат новопоникналите пшеници. При късните сеитби вече започва застудяване и това спира развитието на житните мухи.

„Според синоптиците ще продължава да е топло през ноември, затова трябва да се вземат мерки и да се опазят растенията”, планира дейностите на полето Тодор Карагюлиев.

По думите му все по-ясно изразените климатични промени сериозно рефлектират върху земеделското производство.

Стопанството на фермера се намира в землището на село Българево, община Каварна. Влиянието на морето е факт – горещи дни с високи температури, нощна влага и непрекъснат вятър, който допълнително изсушава почвата. 

„Измина един сложен период. Може да се каже, че почти през цялата година нямахме дъжд. Единствените валежи бяха през юли по време на жътвата, но те нямаха стопанско значение”, обобщава причините за ниските резултати Тодор.

И при пшеницата, и при царевицата и слънчогледа добивите се оказват под очакванията на фермера. Подобни проблеми имат и колегите му от северното добруджанско крайбрежие, при които също не е падал дъжд в продължение на 8-9 месеца. 

За да отговори на предизвикателствата на природата, Тодор Карагюлиев търси селекция, която да се справи със засушаването. Засега се е спрял на френски сортове пшеница, които обещават висока братимост и съответно високи добиви.

Как ще се развие пшеницата обаче, отново зависи от капризите на природата – дали ще даде дългоочаквания дъжд и дали растенията ще успеят да се закалят преди навлизането на зимата. 

Част от пшениците в Добричка област вече са във фаза братене, а при по-късните сеитби все още са „на шиш”. Последните данни показват, че в Добруджа вече има засети около 1,250 млн. декара с жито.