България е може би в дъното на класацията в Европа по продуктивни пасища. Това от своя страна оказва влияние върху целия животновъден сектор в страната, но най-вече върху високопродуктивните стада.

Как да използваме продуктивните пасища?

В Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. от особено значение са зелените практики и тяхното прилагане. Една от националните цели на страната ни до 2030 г. е свързана с намаляването на емисиите на парникови газове в животновъдството. 

Този въпрос заляга и в Третия национален план за действие за изменение на климата, разработен от Министерство на околната среда и водите (МОВС). Планът разглежда различните сектори, като дава оценка и информация как те помагат за намаляването на емисиите. За сектор “Селско стопанство” е записано следното:

“В този сектор не са приложени съществени мерки за намаление на емисиите. Редукцията е пряко следствие от общия спад на селскостопанската дейност от 1988 г. насам. Намалението на емисиите от животновъдството следва намалението в броя на селскостопанските животни”.

Това означава, че намалението на животните в страната е положителна тенденция, тъй като заедно с тях, емисиите от парникови газове също бележат спад. Може би за МОСВ така записаният текст в официален документ звучи правдоподобно, но в сектор “Селско стопанство” подобни твърдения звучат по-скоро скандално. 

Ако това твърдение се вземе под внимание, е възможно дори субсидиите към фермерите в новия програмен период да бъдат намалени. Именно защото по-малкото говеда = по-малко парникови газове, което очевидно се смята за е нещо положително. За съжаление обаче само у нас.

В целия свят стратегиите в земеделието са насочени към създаване на продуктивни пасища. Дори се смята, че именно те ще спасят сектора от парниковите газове. Експерти са на мнение, че пасищното животновъдство ще успее да се справи с производството на храна, която да задоволи нарастващото население, но също така е и част от решението за справяне с емисиите в сектора и с глобалното затопляне.

У нас подобна политика не съществува. Нито пък продуктивни пасища. Всъщност колкото по-продуктивни са те, толкова повече въглеродни емисии абсорбират. Например, едно стадо от 50 говеда генерира 75 тона въглеродни емисии и още 38 тона от торене и производство на фуражи, заедно с техния транспорт. Едно продуктивно пасище от 150 ха абсорбира 500 тона въглеродни емисии.

Няма да сме коректни, ако кажем, че в България изцяло не се говори за пасища. В един от SWOT анализите ни е засегнат проблемът с тях. Ето какво изтъкват българските специалисти от Аграрен университет - Пловдив, разработили анализа за околна среда и климат.

“В България използваме 3-4 пъти по-малко азотни и фосфорни торове, в сравнение със западноевропейските държави. Поглъщането на парникови газове е намаляло, тъй като са намалели, макар незначително, площите с ливади и пасища.

По брой и гъстота на селскостопанските животни дори сме на последно място сред държавите в ЕС по данни на Евростат към 2016 г., въпреки че точно в тази година показваме ръст.

Съществува противоречие в българските и европейските данни за задържанието на органичен въглерод в почвите.

SWOT анализът препоръчва стимулиране на сеитбооборота с азотфиксиращи култури, каквито са протеиновите. Също така диверсификация на културите и намалени обработки на почвата с цел смекчаване ефекта на климатичните промени”, заключва анализа.

Предложение за хуманното отношение: Повече ангажименти, повече пари

Очевидно експертите са добре запознати с принципите на сеитбооборота и значението на диверсификацията на културите, но не и с важността от създаване на продуктивни пасища за справяне с въглеродните емисии. 

Икономистите от УНСС пък са на мнение, че “в селското стопанство е необходимо да се реши проблемът с недостига и неравномерното разпределение по райони на земеделската земя за производство на силаж и тревни фуражи. Преобладаващата част от преживните животни ползват колективни пасища, но няма статистика в каква степен е достатъчно и рационално тяхното хранене. Належащо е да се създадат стимули за ограничаване на свръхпроизводството на енергийни култури и да се насърчи преработката им в страната, което ще повиши добавената стойност в отрасъла”. 

Експертите, писали всички изброени анализи дотук явно не са се замислили как подобни твърдения могат да доведат до още по-голямо свиване на сектор “Животновъдство”. В момента от изключително значение е фермерите да разгледат всички проекти и стратегии, които се дискутират в сектора и да дадат своите становища по тях. Дори и в преход, новия програмен период на ОСП скоро ще започне и то с нови, по-строги критерии. И ако изискванията по схемите са разписани по същия начин, по който и документите за визията на сектора - голяма част от стопаните ще останат без подпомагане. 

Именно от зелените базови изисквания ще зависи най-голямото плащане в сектора - Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Към момента е ясно, че при неспазване на зелени базови изисквания, плащането на площ ще бъде намалено с 1 до 5 процента, а ако земеделецът повтори дадена грешка, ще бъде изключен напълно от СЕПП през новия програмен период.