Земеделските стопани в Добруджа губят 5% от площите на нивите от самозалесяване. Този проблем сигурно е от 20-30 години. Това посочи Петър Петров, производител от Добричка област, на среща по проблемите на полезащитните горски пояси, събрала държавни и общински институции и организации в Добрич.

СЕПП: Заявените площи са с 68 598 ха повече спрямо година по-рано

Фермерът изчислява и загубите от разширените горски съоръжения, които стигат до 100 000 лв. за средно стопанство от 10 000 дка: „През последните десетина години в Добруджа рентата е около 100 лева. За едно стопанство от 10 000 дка - това са 500 дка. Така че само от рентите, които трябва да дадем на собствениците, загубите стигат 50 000 лв. Като добавим и невзетите субсидии, стават още 30 000 лв. С продукцията, която пропускаме да произведем от тези площи, загубите за едно такова средно стопанство отиват на 100 000 лв.“.

Проблемът със самозалесяването и изместването на границите на горските пояси засяга и малки, и големи производители. „Моят въпрос е кога да очакваме резултати. Разбирам и Горското стопанство, но в един момент ние търпим загуби, купуваме техника, с която да режем клони, но не можем, въпреки че кадастралната граница е по-навътре в пояса. Всички загуби са за нас“, допълва още Петров. 

„Знаем проблемите през последните 30 години, свързани с кадастралните карти и с регистрирането в тях“, заяви на срещата в Добрич Иван Христанов, зам.-министър на земеделието. След приключване на инвентаризацията на поясите до 1 юни ще има повече яснота и за проблемите по разширяване на поясите и навлизането им в земеделските ниви.

„Проблемът е в кадастъра, с неправилното очертаване на нивите. Когато има отсъствие на поддръжка на поясите, това прави невъзможно използването на полските пътища. Когато в тях навлезе горска растителност, пътят е завладян и се прокарва успореден път, но той намалява земеделския масив с едни 6-7 метра“, допълни Иван Христанов. 

По данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър 8 % от полезащитните пояси са с изместени граници. Оказва се, че част от тях попадат в частна и общинска собственост. „Какво правим със собственост, която не е държавна?“, питат още лесничеите.