В малката семейна ферма, разположена във варненското село Изворско, не получават преходна национална помощ от 2012 г. насам. Сигнал за това подава собственичката на фермата Златина Георгиева. В стопанството се отглеждат 42 млечни крави от породите черно-шарено и червено-шарено говедо и 25 теленца. Вече втора година работи и мобилна мандра за преработка на мляко и производство на млечни продукти. 

Ще остане ли България без преходна национална помощ след 2020 г.?


През 2012 г. основателят на фермата, бащата на Златина, се пенсионира и прехвърля собствеността на дъщеря си. Оттук започват проблемите, разказва Георгиева:

„Тъй като преходната национална помощ се изплаща към референтна дата от 2009 г., се получава един парадокс. Баща ми няма право да получи средствата, тъй като е неактивен фермер, а аз нямам право, защото към 2009 г. не съм била титуляра на фермата”. 


Началото на стопанството е поставено преди 24 години. През 2012 г. фермата става основен поминък на семейството на Златина. От тогава обаче не може да открие разрешение на въпроса с получаването на преходна национална помощ. 

 


Единственият отговор, който фермерката получава на запитванията си, звучи абсурдно за младата дама:

„Мога да получа преходна национална помощ единствено като наследник в случай, че баща ми почине. Това обаче за мене е неприемливо и глупаво обяснение. Писала съм писма до Разплащателната агенция и до Министерството на земеделието, но не получих ясен отговор”. 

ОСП след 2020: Дори и без преходна национална помощ - продължаваме подкрепата в животновъдството


Стопанката поставя проблема преди 3 години пред министър Танева, още при предходния й мандат.

„Отговорът е, че имам право на помощ и че в страната има два такива случая. След това обаче не разбрах какво трябва да се случи, за да се задвижат процедурите. Не мога да приема обяснението, че трябва да чакам баща ми да си отиде!”, възмущава се Златина Георгиева. 


Дали трябва да се промени референтната дата или да се разреши конкретният казус – това трябва да решат компетентните органи, смята още фермерката.

„Това е работеща ферма, регистрирани сме където трябва, плащаме си всички данъци и имаме право на подпомагане. Глупаво е обаче да очаквам това да стане при посочените от тях условия. Отговорът за мене е безумен”, не крие разочарованието си Златина.

Тя обяснява, че от  Разплащателната агенция е прехвърлена към БАБХ с обяснението, че ако съществува в техните регистри за посочения период, трябва да й се плати. Тогава обаче собственик на фермата е баща й, а не тя. И така кръгът отново се затваря и няма решение от институциите.