Докато поредният вариант на закон за представителност на браншовите организации в земеделието среща сериозен отпор от сектора, изглежда, че се търсят варианти за прокарване на подобни изисквания чрез други закони. Допълнения в Закона за маслодайната роза са представени от агроминистерството на среща с бранша в края на 2022 г., коментираха за Агри.БГ представители на сектор „Розопроизводство”.

Гласувайте: Настоявате ли за коригиране на Стратегическия план преди Кампания 2023?

„Във връзка с готвените промени на Закона за маслодайната роза бихме искали да се чуе и нашето мнение както за действащия закон, така и за предстоящите изменения”, заявяват от Браншова асоциация на производителите и преработвателите на етерично маслени култури (БАППЕМК). Факт, че в медийното пространство няма много участници и диверсификация на мнения от подсектора, затова даваме трибуна на потърсилите ни.

По думите на членове на сдружението -  Вангел Биков, Мариан Русев, Станимир Итев, самото тяхно сдружаване, както и това на поне още 5 браншови организации на розопроизводителите, възникнало вследствие на това, че при обсъждането и приемането на най-важния закон за сектора преди повече от две години не е имало солидна браншова представителност от отделни организации, а само от една. Това според тях довело до много правни абсурди и реални щети за производителите, заради което Законът за розата се нуждае от съществени изменения. 

По тази тема ще представим детайлния им анализ в следващ материал. Да се върнем към актуалната информация. През декември 2022 г. представители на земеделското министерство представили презентация за Стратегическия план пред бранша, в края на която се заговаря за допълнение на Закона за розата, с което да се въведе изискването за браншова представителност, тъй като основният закон „щял да позакъснее”, разказват от БАППЕМК.

Според това законово изменение представителна организация може да бъде тази, която има членове, равняващи са на 30% от регистрираните розопроизводители или 30% от регистрираните стопани по Наредба 6. Пресметнато: 30% от розопроизводителите означава 900 членове, а 30% от земеделците по Наредба 6 са 300 души. 

„Ние трябва да тръгнем като революционен комитет да търсим и набираме членове. В същия момент преработвателите могат да имат нужния процент с 15 души примерно, защото общият им брой е по-малък. Така те ще имат браншово представителство и влияние, а ние – не”, обяснява Мариан Русев.

Колегата му Вангел Биков уточнява, че за производителите е невъзможно да разполагат с финансовия ресурс и лобитата на преработвателите, което не следва да петни последните, просто такива са икономическите факти.

Мариан Русев: По този начин леко и гарантирано ни се затваря устата. Производителите в най-добрия вариант ще бъдат служебно представени от преработвателите.

Една браншова неравнопоставеност на участниците в пазарната верига крие рискове, разбира се, коментират от БАППЕМК.

„Проблем е, че се пресичат интересите на производители и преработватели, но едновременно преработвателите са и купувачи. Не казваме, че някой има такива лоши намерения, но с така предложените промени в Закона за маслодайната роза, остава само моралният аспект на нещата”, добавя колегата му Биков.

От БАППЕМК обръщат внимание и на това, че един розопроизводител трудно би могъл да затвори производствения си цикъл.

„Малки производители или едно кооперирано предприятие от няколко такива много трудно би могло да направи собствена дестилерия, защото законите, които изискват да се спазват определени правила, биха го накарали да инвестира милиони и да се сблъска с непреодолими прегради. Ние сме правили опити – едно такова мини-предприятие изисква същите документи, каквито са необходими за изграждането на атомна електроцентрала”, заявява Станимир Итев.

Извън рисковете от влиянието на икономически по-силния субект по веригата – преработвателят, от сдружението се връщат на вътрешносекториния проблем – липсата на диверсификация на мнения. Според тях в предложението на министерството е заложена идеята регионалните представителства на розопроизводителите да се обединят в национална представителна организация без да са пресметнати рисковете от това на този етап.

Членовете на БАППЕМК подчертават, че именно, когато е имало представителност на сектора само от една организация "(която реално е нямало как да бъде определена от Министерския съвет като представителна предвид законовите критерии), се сътвори Закона за розата, което се оказа в много отношения вреден за производителите”. „Тази голяма представителност на нас ни звучи малко като да кажеш, че един човек трябва да управлява държавата, но той не е диктатор”, обобщава на финал Мариан Русев.