Празничен слънчев ден в покрайнините на възрожденско Панагюрище. Красиви коне, новородени теленца и малки агънца, зайчета, пауни и всевъзможни селскостопански птици, а сред тях - стопанинът Никола Бундов, за когото няма делник, няма празник, защото животните искат грижи. Това е картината от живописна ферма с разнообразни животни, точно като в приказките.

Как го правят: Геномна селекция в месодайн

До нея стигам, след като на пасище с електропастир, встрани от черния път, виждам няколко свободно пасящи коне със снажни осанки и буйни гриви. „Приказка!“ - проехтява мъжки глас. Приказка е, да, но се оказва, че мъжът се обръща към една от чаровните кобили. Така се запознавам с Никола Бундов – 50-годишен животновъд. Наскоро е претърпял операция на ръката, но въпреки това по цял ден се грижи за животните, защото, „няма как, и те си искат своето“. Питам го какви животни има във фермата, а той отговаря: „Питай ме какви нямам!“

Всички животни обичам еднакво, не ги деля. Всяко си има свой си чар. Но като тръпка сякаш конете най-много ме привличат, заявява стопанинът и разказва:

„Когато са ме кръщавали като бебе, дядо ми подарил конче, което се е родило, когато и аз. Орисан съм, така да се каже, с тези животни. После го откраднали, когато съм бил на три години, а като станах на осем, баща ми и чичо ми го намериха на един пазар и пак си го върнахме. Конят ми се казваше Пламен и беше сменил 12 собственика, преди отново да си стане мой. От осемгодишен започнах да си го гледам и яздя. Голяма връзка изградихме с животното.“

Днес конете на Никола са 16 от породите Български тежковоз, Фрезийски кон, Рисак и Шарена порода, с които е бенефициент по агроекологичната мярка 10. Има също пони, магаре и муле.  Десет от конете му са „тежковози“ и са под селекция. Породата се отличава с издръжливост и добра работоспособност, което ги прави изключително подходящи за планинските райони. Конете от нея достигат 155 см височина при холката. 

Но за Никола те са най-вече красиви същества, олицетворяващи свободата, силата, честта. Такива са имената, с които ги е нарекъл – Велика, Приказка, Принцеса, Вихър, Пламен...„Ходех и участвах много в конни състезания и често съм печелил първо място, но бях по-млад“, споделя с усмивка стопанинът и добавя, че не би се отказал от конете си, независимо колко е трудно. А по думите му най-трудното във фермерството всъщност не е свързано с конете.

„Те са на електропастира, а и аз съм ги обучил. Кротки са кротки, лесно се разбирам с тях. Трудно е в говедовъдството, като най-големият проблем е работната ръка. Не може да се намерят хора, на които да разчиташ. Често се налага всичко да си правя сам“, споделя тъжната истина Бундов.

Във фермата му има и 40 говеда в млечно и месно направление. Преобладава породата Кафяво американско говедо. Има представители и на Черношареното говедо, както и на Джерсей.

„Някога започнах с Джерсей, много бях доволен. С времето обаче установих, че кръстоските, специално в нашия район, се развиват по-добре. В момента например съм взел един мъжки Симентал за разплод. Винаги избирам породисти бикове“, разказва Никола и споделя, че животните са с много добри параметри, но ситуацията у нас е тежка за говедовъдите.

Той лично е доволен от изкупвачите си – известна у нас пловдивска мандра. Получава коректно и редовно дължимите суми, но цената си остава ниска – 62 стотинки за литър. Според него, както и според повечето животновъди не е възможно да има развитие на сектора при тези ниски изкупни цени. Млякото на Никола не се мери като количество с големите ферми, но пък качеството му е много добро.

Като ветеринар по професия и фермер по душа Бундов е категоричен, че добрата продукция се получава от породата, храната и ред други фактори, но най-вече от любовта и грижата. "С много обич гледам на всички животни, така съм от 5-годишен“, казва още животновъдът. А тази любов му е в кръвта, предавана поколения наред.

Моите прадядо, дядо и баща – всички в моя род са гледали животни. Израснал съм с тях и ги обичам. 

Освен едрия и дребен добитък Бундов има пълна палитра от птици, които носят много настроение във фермата - мисирки, гъски, кокошки лехор, кокошки от черна месна порода, голошийки, пауни, фазани, гълъби, пиленца...

С пъстрия и жив стопански двор Никола се чувства богат, отвъд паричната стойност и въпреки тежкия труд и несгодите. Това, което му тежи, е човешката злоба и завист. „Винаги има някой, който иска да ти навреди, като вижда, че се справяш и създаваш нещо“, споделя за финал панагюрският фермер и добавя, че, когато обаче отиде при животните, намира утеха за всичко.