Проблемът при пропадналите насаждения е, че все още от страна на министерството на земеделието нямаме никаква гаранция и никакви разговори за това да бъдат подпомогнати производителите, които имат 100% пропадане на насаждението.
 
 
Миналата година се изплати една държавна помощ по схемата за de minimis за 4 области в страната, които имаха нулева реколта на череши. Така че методика за подпомагане на такъв вид насаждение има. Условието производителят да кандидатства по тази помощ за de minimis, е да има протокол за 100% пропаднали площи. Не можем да сме сигурни, че ще реши кабинета да отдели средства да подпомогне производители. Проблемът е, че не само кайсията в района на поречието на Дунав е заминала, има насаждения от праскова, които също на 100% са без плод. В района на Карнобат, Сливен и района зад Балкана ситуацията е също е много тежка с насажденията от кайсии и праскови. Това каза за Фермер.БГ председателят на Добруджанския овощарски съюз Димитричка Търпанова. 
 
Тя посочи, че друг проблем, който има бранша по отношение на това какво е 100 процента пропаднала площ от трайно насаждение и какво е 100 процента пропаднала площ от друго насаждение. 
 
„Когато се оценява една щета на полски житни култури, си има стандартна методология в един квадратен метър под колко растения се счита за 100% пропаднала площ и се дава препоръка за разораване на тази площ. 
При трайните насаждения – когато има 5-10% останали плодове по дървото да се издават протоколи за 100% пропаднали площи, защото земеделски производители с по десет процента плод не им е рентабилно да го берат и няма да го приберат, но при протокол от 95% пропаднала площ, нямат право на подпомагане. Така е добре областните служби и комисиите да го имат предвид, че едно насаждение като сто процента пропаднало не трябва да има нито едно цветче на него, а да бъде рентабилно за работа“, обясни Търпанова. 
 
По думите й притесненията на производителите са, че когато имат протокол за 100%  пропаднали площи и когато получат обезщетение за пропаднали площи по смисъла на държавната помощ, а не по смисъла на de minimis, те нямат право да участват в схемата за обвързано подпомагане. 
 
 
„За да участваш по схемата за държавна помощ за пропаднали площи, трябва да подадеш заявление с този протокол, че искаш да участваш по нея, защото производителите имат право, ако имат насаждение от 200 дка, от които 20 дка са пропаднали, и можеш да докажеш добилите от тези пропаднали 20 дка, другите декари да си докажеш добивите, необходими за обвързано подпомагане, ако не са получили държавна помощ за пропаднали площи, имат право да си ги включат в обвързаното подпомагане. Това е решение на самия производител, още повече, че в момента нямаме никаква гаранция, че ще бъде подпомогнат сектора в тази ситуация“, каза председателят на Добруджанския овощарски съюз. 
 
По отношение на бъдещата ОСП Търпанова посочи: 
„Това, което очакваме е средствата за агроекология да бъдат достатъчно, а също така подпомагането за плодовете и зеленчуците ще бъде обвързано с производството – трябва да има продажба, за да има подпомагане. А вече какви ще бъдат мерките и схемите за подпомагане, това ще го решаваме след като Европа реши рамката, която вече можем да обсъждаме“.