При неблагоприятни климатични събития, оправяйте се!

При неблагоприятни климатични събития, оправяйте се!
Така тълкувам две конкретни предложения от първия пакет на ЕК за опростявяне на ОСП, представени от Комисар Хансен. Това коментира в социалните мрежи председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. 

“Опитът с кризисните плащания показва, че земеделският резерв се използва предимно за справяне с природни бедствия и неблагоприятни климатични събития, въпреки че основната му цел е да помага фермери в случай на смущения на пазара.

Поради това се предлага ясно да се ограничи употребата му до пазарните смущения. Освен това, като се има предвид нарастващата честота на подобни неблагоприятни климатични събития и значителни загуби, които генерират, се предлага да се изменят правилата за директните плащания и Програмите за развитие на селските райони развитие и да се създадат две допълнителни кризисни плащания, които държавите-членки могат да мобилизират в случай на природни бедствия и неблагоприятни климатични събития.

Въпреки това, с оглед осигуряването на достатъчно финансиране за изпълнение на другите приоритети на ОСП бюджетът, който може да бъде заделен за новите кризисни допълнителни плащания е 3% от общата сума на директните плащания и финансирането от ЕЗФРСР на година или на 4 % от общата сума на директните плащания, ако държавата-членка реши да не предостави подкрепа за кризисни плащания по линия на Програмите за развитие на селските райони”, пише Боянова. 

За увеличаване на обема на средствата, които ще се мобилизират в подкрепа на земеделските производители, държавите-членки следва да имат право да ги съфинансират кризисни плащания с допълнително национално финансиране до 200%. Въпреки това страните членки трябва да гарантират, че общата компенсация, получена от земеделския производител, е натрупана с други форми на подкрепа, финансирана от Съюза или национално (включително допълнителна национална финансиране), частно застраховане или други схеми за управление на риска не води до свръхкомпенсация или двойно финансиране, допълва Боянова. 

Използване на земеделски кризисен резерв: член 16 от Регламент (ЕС) 2021/2116 определя правила относно земеделски резерв. Опитът с прилагането му показва, че през последните години той се използва все повече за подпомагане на фермери, понасящи загуби поради природни бедствия, неблагоприятни климатични събития или катастрофални събития. Разпоредбата се изменя така че земеделския резерв се фокусира върху предвидената първоначална цел за смекчаване на въздействията от пазарните смущения. 

“Тези две предложения показват, че парите за неблагоприятни климатични събития, които вече много зачестиха в България, ще трябва да се поемат от Стратегическите планове, което си е проблем, защото ще трябва да е за сметка на други интервенции.

Или с други думи казано, ЕК няма да предостави допълнителни средства на държавите членки за техните Стратегически планове, а ще очаква те самите вътре да си разместят интервенциите, така че да предоставят кризисни плащания на стопаните. Що се касае до националното съфинансиране, ние всички си знаем колко трудно се предвиждат пари за земеделие в националния бюджет”, коментира експертът.