Тези дни отново стана актуален въпросът какви са възможностите за прилагане на намалена ставка на ДДС за основни хранителни продукти от малката потребителска кошница.

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

Темата бе повдигната по време на заседание на Комисията по земеделие в Народното събрание, където бяха поканени и представители на финансовото министерство. 

В същото време депутати от различни парламентарни групи внесоха промени в Закона за ДДС, с които се иска намаляване на ставката в различни размери и с различни мотиви. Сякаш идват нови избори и всички се надпреварват да направят добро впечатление.

В същото време от финансовото министерство никак не са убедени, че това може да се случи. 

Людмила Петкова, директор на дирекция “Данъчна политика” от Министерство на финансите обясни пред депутатите и представители на организации от аграрния бранш:

“Проблемът, който има с хранителните продукти от малката потребителска кошница по отношение на намалената ставка, е, че в нея са изброени определени хранителни продукти като замразена риба, хляб “Добруджа”. Когато се прилага намалена ставка, за да се спази принципът на неутралност, тя трябва да се прилага на един и същи вид стоки. Например това може да е за хляб - и то независимо дали е произведен в България или не и т.н.  Ако се включи намалена ставка само за стоките от малката потребителска кошница, че различните видове стоки ще се облагат с различен вид ставка. Това веднага става предпоставка за данъчни измами и отклонения от облагането”. 

По думите й ефектът от прилагането на намалена ставка върху бюджета би бил минус 895 млн. лв., което поставя въпроса как ще бъдат компенсирани тези приходи. 

Людмила Петкова: За намалените ставки ние винаги сме изразявали становище, че те създават риск от данъчни измами и отклонения от облагане, а също така и административна тежест. Практиката досега показва, че намалената ставка не води до намаляване на цената на съответната стока и услуга, ако това е една от целите. 

България от години оглавява класациите по смъртност в Европа и е в челото на световните класации по ред заболявания, свързани с начина на живот и храненето. През 2019 северната ни съседка Румъния, намираща се непосредствено след нас в класацията по смъртност, предприе редица мерки за подобряване на ситуацията. С мотив за високото ниво на затлъстяване и смъртност в страната бе намалена ДДС ставката на традиционните храни и биопродуктите от 9% на 5%. Там, както и в почти всички останали европейски страни отдавна се прилагат диференцирани ставки по ДДС за храните и особено за плодовете, зеленчуците и биологичните продукти. Преди броени дни южната ни съседка Турция намали ставката на храните от 8% на 1%. Така България остава почти единствената страна в Европа с 20 % ставка ДДС върху биопродуктите, а българските потребители – с най-труден достъп до чисти и здравословни биохрани. Българска Асоциация Биопродукти (БАБ) ще изпрати писмо с мотивите си до всички народни представители в комисиите по Земеделие и по Бюджет и финанси, в което ще изложи мотивите си за приемане на подобна поправка, се казва в писмо на организацията. 

“Считаме, че няма да има сериозен намаляващ ефект върху бюджета, тъй като биологичният сектор е все още прохождащ в България, страната ни е на едно от последните места по дял на биосертифицирани площи, а по-голямата част от продукцията се изнася в непреработен вид”, посочват от БАБ. 

Такава мярка ще насърчи от една страна преработвателите да преработват и предлагат на пазара биохрани и напитки, от друга – търговския оборот на тези продукти. Така ще задържим добавената стойност от този сектор в страната и ще подобрим здравето на българския потребител, смятат биопроизводителите. 

От аграрното министерство се оправдаха с финансовото. 

Ще видим дали искането ще се случи на практика, защото приемането на подобно изменение зависи от гласуването в пленарната зала.