Преработватели изпратиха отворено писмо до премиера Бойко Борисов, ръководството на МЗХ и ДФЗ по отношение на одобрението и приема на проекти по мярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони.

 

ДО : Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,

МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ ДО: Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА,

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

 

КОПИЕ ДО: Г-Н ВАСИЛ ГРУДЕВ,

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

 

КОПИЕ ДО: Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ

 

 

 

ОТНОСНО: СЪОБРАЗЯВАНЕ НА БЮДЖЕТА ПО ЗАПОВЕД РД09-781 ОТ 06.11.2015 НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ С НУЖДИТЕ НА РЕАЛНИЯ БИЗНЕС

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В периода на прием на проекти по подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти на Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г определен със заповед РД09-781 от 06.11.2015 на министъра на земеделието и храните бяха подадени 588 проекта, с обща заявена безвъзмездна финансова помощ над 800 млн. лв., като наличният в момента бюджет за този прием ще стигне за около 20 до 25% от подадените проекти.

 

От друга страна, е взето решение целият наличен по подмярка 4.2. бюджет да бъде раздаден в два приема: първият е вече реализиран в края на 2015, а вторият се очаква в края на 2016 г., като разпределението е приблизително в съотношение 25% : 75%.

 

Нашето предложение е тази пропорция да бъде обърната, като по-голямата част от бюджета бъде разпределена по вече обявения прием, а по-малката остане за края на 2016 г.

 

Доводите ни са следните: натрупването на проекти в края на 2015 г. се дължи на факта, че 4 години преработвателните предприятия на земеделски продукти нямаха възможност за кандидатстване и финансиране на инвестиционните си проекти и това задържаше развитието им. Колкото по-бързо се финансират подадените проекти, толкова по-ефективно ще бъде компенсирано задържането на инвестициите в преработвателния сектор от последния прием на предишния програмен период (юни 2012 г) до сега.

 

Към настоящия момент европейското финансиране е станало част от конкурентната среда за развитие на преработвателния бизнес, като влияе пряко на темповете на технологично обновление в сектора и съответно ускорява или задържа развитието му.

 

От управленска гледна точка е напълно излишно и безсмислено подадени по първия прием проекти, останали без финансиране поради изчерпване на бюджета, да бъдат подавани втори път (допълнително излишно натоварване на бизнеса) и оценявани втори път (допълнително натоварване на администрацията), а изпълнението им да се отлага с още една година. Според нас би било добре да се концентрират усилията на фирмите в изпълнението на проектите, а на администрацията – в подобряване на управлението.

 

При това не малка част от подадените проекти по приема през 2015 г. са от реални фирми, попадащи в (приоритетни) чувствителните сектори. Забавянето на инвестициите и повторното подаване на тези проекти ще има негативен ефект точно върху компаниите от реалния сектор. Някои от фирмите вече са започнали изпълнението на дълго отлаганите инвестиции и неодобрението на проектите им ще доведе до значителни загуби точно на компаниите с реални ангажименти към доставчици, клиенти, партньори, служители. Компании с достатъчно доказана пазарна, кредитна и данъчна история нямат шанс при условията на приетата и прилагана наредба. Ефектът ще е загуба на конкурентоспособност на българската ХВП, а се цели обратното.

 

Бихме искали да обърнем вниманието ви и към още един аспект на тази подмярка, като изложим и нашите предложения за решаването му: голяма част от проектите, които биха били финансирани от първия прием по подмярка 4.2, ако се запази текущия бюджет, са основно изкуствено създадени фирми, които до момента не са развивали дейност, повечето създадени единствено с цел кандидатстване по мярката и получаване на субсидия като самоцел. Досегашната практика от мярка 123 на предишния програмен период показа, че реално се реализират по-малко от половината от заявените инвестиции на дружества без история. Този вече доказан факт, отново не е в полза на конкурентоспособността  и  отново вкарва страната ни в полезрението на Олаф. За съжаление точно с нарочно създадени компании са реализирани и констатираните негативни практики, свързани с усвояването на авансови средства, без изобщо после да се реализира инвестиция или инвестицията се реализира на силно завишени цени на оборудване, доставено от неизвестни до този момент доставчици, но в крайна сметка не се стартира производство, няма добавена стойност, не се създават работни места, не се постигат основните цели на програмите с европейско финансиране.

 

Считаме, че трябва да се покаже воля за решаване на вече констатирани проблеми, като при разглеждането на вече подадените проекти, се ограничат максимално нереалистичните проекти и да се създадат критерии за тяхното редуциране. Във връзка с това предлагаме:

1.                   Възстановяването на комисиите за оценка основателността на разходите с представители на бизнеса и научните организации. Така например, след извършването на експертиза , проектите с  доставчици от непознати китайски или индийски  фирми няма да бъдат одобрявани на цените на доказани доставчици.

2.                   Публикуване за публично обсъждане на типовия договор, който ще бъде предлаган от ДФ “Земеделие“ на одобрените кандидати. Така, от една страна, ще могат да бъдат отстранени слабите моменти в договора, а от друга бенефициентите ще бъдат предупредени за строгите санкции при неизпълнение.

Като част от договора да се заложи условие, че при нереализиране на заявената в бизнес плана търговска програма с над 50%, да бъде връщана цялата взета субсидия.

3.                   Проекти, които са заявили осигуряване на биосуровини с документи, че са в преход, да не получават точки;

4.                   Да бъде извършвана проверка на кандидатите заявили преработка на собствени суровини за наличието на достатъчно площи с култури или стада, които да отговарят на капацитетите на закупуваната техника.

5.                   Да бъдат синхронизирани базите данни за негативни практики в ДФ“Земеделие“, Гаранционния фонд, прокуратурата и икономическа полиция, с оглед своевременно вземане на мерки и превенция на негативните практики за неправомерно усвояване на европейски средства.

 

Считаме, че предложените от нас мерки по двата приема, заедно с ограничаването на нереалистичните, раздути ценово или изкуствено създадени проекти, ще доведе до изпълнение на всички отговарящи на изискванията на финансиращата институция и ЕС проекти от работещия преработвателен бизнес на земеделски продукти в България.

Дата: 24.03.2016г

София