За съжаление ситуацията със суровините година след година става все по-лоша и това е процес, който продължава повече от 25 години. Не само, че не можем да го спрем, но той върви надолу. 

Инж. Стойко Кировски: Работим с български плодове и зеленчуци. За съжаление те всяка година намаляват


Това е тъжната, но реалистична картина за ситуацията в производството на суровини за преработвателната индустрия, която Константин Ламбрев сподели с Агри.БГ. Като съсобственик на преработвателно предприятие, той отдавна продава успешно български зеленчукови консерви зад граница. 

„Нещата стават все по-сложни и от това страдат от една страна селските райони, които се обезлюдяват, от друга страна преработващите предприятия, които не могат да получат българска суровина с нейните специфични качества, с които да могат да се конкурират или да има малко по-добра себестойност и цена, заради сравнително кратките разстояния“, каза още Ламбрев, който дълги години оглавяваше Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Тази ситуация води до усложнения не само в сектора на производството на плодове и зеленчуци, но и в преработката, а резултатите са видими в магазините, където все по-малко българска продукция - прясна и преработена, може да се намери. 

За Константин Ламбрев, който от десетилетия работи с българските зеленчукопроизводители, е лесно да посочи основните проблеми за това незавидното състояние на бранша. 

Според него основната част от проблема е, че аграрната наука почти излезе от сектора, научната продукция, която в момента подпомага развитието на плодовете и зеленчуците е минимална или отсъства. Това е довело още преди 20 години до постепенно изчезване на традиционни български сортове зеленчуци. 

Производител: Държавата трябва да има отношение към запазването на българските сортове зеленчуци

 

„Всички производители преминаха на вносни семена, но те невинаги отразяват почвено – климатичните особености на страната. И също така, постепенно се прекъснаха веригите, производителите на плодове и зеленчуци постепенно излязоха и бяха заменени от други производители от общия пазар. Това е нормално, празно в природата не съществува, веднага местата биват заемани“, коментира още Ламбрев. 

По време на годишната среща на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, която се проведе в Стара Загора с медийното партньорство на Агри.БГ, Ламбрев представи пред колегите си историята на своя бизнес, който е стартирал със съдружниците си през 1995 г., а днес децата им работят редом с тях. Той припомни, че в началото на неговата работа само в полето между Чирпан и Асеновград са отглеждани над 40 000 дка капия. 

„Куртовската капия беше известна като марка, но тя на практика изчезна от пазара, повечето от чуждестранните производители на семена, разработвайки семенни линии, използваха Куртовска капия, а в България реално вече я няма в чистия ѝ вид. Може би е останала в някои семенни банки на Селскостопанска академия“, каза още Ламбрев. Според него обаче много трудно би се възстановило това производство, защото то трябва да се модернизира и да се развие, но няма кой да го направи това в България в момента. 

Аналогична е ситуацията и при доматите, които преди са били български разработки, а сега се произвеждат от вносни семена и имат много по-различни качества. 

За Константин Ламбрев, когото колегите му определят като визионер в тяхната област, няма панацея за справяне с настоящата криза. „Решения има много, едно от които е кооперирането, при което производители от един регион да се обединят, за да имат еднородни продукти, да ползват едни и същи семена, едни и същи препарати за растителна защита, така че да могат да предлагат сравнително големи партиди, които да са интересни и за веригите, и за преработвателите“, казва още той.