Преработиха дискриминационната наредба за директните доставки

След провеждането на спешна онлайн среща заради “убийствената” проектонаредба за малките производители, доставящи директно първични продукти от растителен произход, земеделското ведомство пусна за обществено обсъждане коригиран вариант на документа.

Спешна среща заради убийствената проектонаредба за малките производители

Общественото обсъждане на проектонаредбата за директни доставки от производителя на малки първични продукти от растителен произход продължава до 30 ноември.

Една от основните причини за опасенията на земеделските стопани, описващи стария вариант на проектодокумента като дискриминационен, е заради това, че се получава вакуум. В него има хора, които, от една страна, не са нито земеделски производители, нито пък подлежат на проверка от земеделските служби, но в същото време продават продукцията си.

“Според мен няма нужда от тази наредба, но ако все пак Министерство на земеделието (МЗХГ) държи да я има, трябва да става ясно много добре за кого се отнася. Моето мнение е, че тази наредба може да се направи единствено за малки производители, които не са регистрирани по Наредба 3. Тоест произвеждат и продават малка част от продукцията си. В този случай обаче трябва да се види кой ще контролира тези хора”, коментира пред Агри.БГ Стоилко Апостолов, управител на фондация “Биоселена”. 

От друга страна, браншовици критикуваха и заложените количества за максимална реализация, които бяха на годишна база.

“Лимитите са нереални. Записано е, че на годишна база ограничението за продажба на плодове - семкови или костилкови, е 2 тона. А за ягодоплодните култури лимитът е до 250 кг на година. Освен това тези максимални количества създават противоречие с Наредба 3”, добави от своя страна Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-я).

Преработеният вариант на наредбата цели да регламентира изискванията за директната доставка, извършена от производителя до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки до крайния потребител, на малки количества първични продукти от растителен произход.

Важно уточнение е, че доставките на първични продукти от растителен произход се извършват от бизнес оператор, вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, в административната област по вписване и във всички съседни на нея административни области.

Друго важно е, че наредбата няма да се прилага за отглежданите през съответната стопанска година култури, които са посочени в анкетните карти при регистриране на земеделските стопани съгласно Наредба № 3 от 1999 г.

В проекта са регламентирани количествата първични продукти от растителен произход, които са определени като „малки количества“ и които могат да се доставят директно до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител. 

Казва се още, че самите количества първични продукти от растителен произход са определени на базата на статистически данни.

Ето и какви са те:

Първични продукти от растителен произход	Малки количества, кг.
Пшеница	500
Ечемик	500
Ръж	200
Овес	250
Ориз	600
Царевица	700
Рапица	300
Слънчоглед	250
Соя	200
Фъстъци	150
Ябълки	1 100
Кайсии и зарзали	700
Праскови и нектарини	1 000
Череши	600
Вишни	400
Ягоди	650
Малини	400
Сливи	700
Круши	800
Десертно грозде	650
Винено грозде	600
Орехи	150
Бадеми	80
Лешници	50
Домати	2 000
Пипер (вкл. лют пипер)	1 800
Краставици	2 000
Корнишони	2 000
Картофи	2 200
Патладжани	3 000
Моркови	2 000
Главесто зеле и алабаш	2 500
Фасул зелен	500
Грах зелен	500
Лук кромид –	2 000
Чесън	4 300
Тикви	800
Тиквички	2000
Бамя	400
Леща	130
Зрял фасул	150
Дини	2 000
Пъпеши	1 000
Спанак	650
Маслодайна роза	300
Лавандула	400
Люцерна суха маса	500

От земеделското министерство очакват от прилагането на новите правила да се стимулира производството на първични продукти от растителен произход. И още - скъсяване на веригата на доставка, както и създаване на облекчени изисквания към лицата, които желаят да доставят директно до крайния потребител, като се гарантира че добитите първични продукти отговарят на изискванията за безопасност на храните.