Климатичните промени през последните две години и проблемите, които те пораждат в земеделските стопанства на Добричка област, станаха повод за редица изводи, които направиха учените от Добруджанския земеделски институт. Правилният избор на сортовете е първата стъпка, съветва проф.Иван Киряков.  

Суша и грешки - причини за лошата реколта от пшеница

„Земеделските производители вече са разбрали, че при определяне на сортовата си структура трябва правилно да разпределят риска. Сега стопаните имат възможност да избират между 4-5 селекционни къщи от Франция, Германия, Австрия, Сърбия, Хърватия. Те обаче би трябвало да заложат и на българска селекция с добра устойчивост на студ и суша”, съветва ученият. 

Проф.Иван Киряков: „Технологиите трябва да бъдат нагодени не към отглеждане на пшеница, а към отглеждане на конкретните сортове. Всеки един си има особености. Българските се отглеждат по една технология, западната селекция – по друга. Имам предвид сеитбените норми и преди всичко торенето, подхранването през пролетта”.

Ученият добави, че фермерите не трябва се съобразяват с това, че е станало 15 февруари и могат да влязат да торят и подхранват. Те трябва да преценят дали има достатъчно влага в почвата и има ли условия тази тор да даде възможност на културата да се развива. 

„Производителите би трябвало да следят дали културата в края на януари и началото на февруари е излязла от покой или не. През настоящата година наблюдавахме, че повечето сортове още в средата на януари влязоха в активна вегетация. Вкарването на тор форсира растенията допълнително. После през март имаше второ торене, но нямахме зимен запас от влага”, анализира още професорът.

Затова съветът му е земеделците да преосмислят начина на хранене на растенията и да го правят в подходящата фенофаза. Дългогодишните данни и наблюдения показват, че в Добруджа през април и май настъпва суша.

Третият извод на учените от Добруджанския земеделски институт е да се ползват публикуваните от БАБХ прагове на икономическа вредност, които могат да снижат значително себестойността на пшеницата.

Тези прагове са утвърдени от Министерството на земеделието и в тях се казва в коя фенофаза какви болести и неприятели се наблюдават и при какво количество или нападение трябва да се прилагат съответните пестициди.

„Превантивното третиране, особено при екстремно засушаване и при липса на условия за развитие на каквито и да е вредители, само утежняват себестойността. Ако климатичните условия не са благоприятни и имаме ниски добиви, при себестойност от най-малко 100 лв./дка се трупат още загуби”, допълва проф.Киряков. 

Той уточни, че тези препоръки са в отговор на въпросите на зърнопроизводителите, които вече се обръщат в социалните мрежи към селекционерите и питат как успешно да отгледат пшеница.