Да бъдат изнесени публични списъци на животновъдните обекти във всяко населено място – това предложение браншът е отправил и на новото ръководство на Министерството на земеделието.

Виртуални животни или война за пасища?

От доста време асоциации се борят да се знаят публично видът, броят и собствеността на отглежданите животни. Те са убедени, че този метод на самоконтрол се оказва най-работещият, за да се попречи на порочната практика на вземане на милиони левове субсидии за хиляди декари пасища и виртуални животни. 

„Имаме предложение за законодателни промени, които да ограничат този пасищен туризъм на различни играчи в сектора. Те бяха обсъдени със земеделската комисия на предходното Народно събрание. Срещнаха привидно разбиране, но не бяха облечени в съответната законодателна форма. Надявам се в следващата такава комисия да има по-сериозно развитие“, коментира Симеон Караколев, съпредседател на НОКА.

Той припомни, че тези предложения са основно в две насоки – да се даде приоритет на местните животновъди и да има санкции за длъжностните лица, които не изпълняват закона, защото в момента такива напълно липсват. От Асоциацията се надяват с тези законодателни промени да се постигне някаква справедливост в разпределянето на пасищата и мерите.

Относно качеството на млечните продукти също има какво да се желае. Предложенията за изменение на закона засягат частта с наказанията. 

„Представете си една фабрика, която бълва днес 10 тона млечни продукти. Оборотът й е горе-долу 100 хил. лв.  При проверка вие ще я глобите с 2-3 хил. лв. Като съм направил оборот от 100 хил. лв., могат да ме глобяват всеки ден, нали така“, пита реторично Караколев. 

Той дава за пример Испания, където тази глоба е 300 хил. евро, а в Гърция необявяване на продукти и имитация на фета костват 260 хил. евро. „Не се ли направят санкциите стряскащи, ще продължаваме да ядем боклуци и млекопроизводителите да се отказват“, категорични са от НОКА.