Да се предвиди възможност фермерите да заявяват за подпомагане процент от масив/парцел/имот. Това предлага животновъдът Пламен Якимов от Ловешко във връзка с общественото обсъждане на промените в Наредба № 2 от 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

Той припомня, че в системата ИСАК вече може да се отчитат и заявяват „идеални части“ от кадастрални имоти. Затова дава следния пример със 100 дка пасище, в което има и горички, дерета и храсталаци:

„Заявяваме 30% или 50% от него, защото толкова преценяваме, че е допустимо. Другото оставяме за дървета/храсти и дивите животни. Няма да е нужно да обикаляме всяко дърво с GPS или с пръст по монитора пред чиновника в ОСЗ. Накрая на снимката от сателита сянката да е изместила всичко и в пасището пак да има 50-60% допустими, но да се окажат, че не са точно в начертаното от чиновника по монитора“, аргументира се Якимов.

Друго негово предложение, което е входирал в Министерството на земеделието, е зимните пасища да бъдат добавени като допустими за подпомагане постоянно затревени площи. По негови наблюдения у нас е възможна целогодишна паша на пасищно гледания добитък, с изключение на две-три снежни седмици през зимата, в райони до 700-800 м надморска височина. Разбира се, нужно е допълнително подхранване през зимния сезон и през сухите лято и есен. Ето какви са и неговите доводи:

•    Зимната и ранната пролетна паша до Гергьовден, каквито са традиционните български практики, не са различими при проверката наесен, както и на сателитните снимки, правени през лятото и есента;
•    За да има паша през зимата, тези площи не трябва да се пасат през лятото. Такива пасища не стават за косене, тъй като са много стръмни. Този ресурс остава неусвоен, тъй като животновъдите веднъж са санкционирани при заявяването им и, второ, заради невъзможността от машинна поддръжка, такива терени се губят като пасища. Превръщат се в непроходими храсталаци;
•    Нужно е да се приемат електронни доказателства (GPS тракер) за паша в периода след огласяване на масивите за проверка до края на теренните проверки. Така проверките ще бъдат в същия срок с физическата; 
•    Всеки ден повече, прекаран от животните на пасището, сваля разходите за отглеждане на добитъка. С тези скъпи фуражи това е начинът за бранша да оцелява и да се доближава до себестойността на световните производители;
•    По този начин ще бъдат освободени време и ресурс на служителите в ОСЗ, а също така ще бъде избегнат субективният фактор от недобросъвестен или недостатъчно компетентен експерт, проверяващ на терен.

Както много свои колеги Якимов не е съгласен и с предложения по-дълъг списък от нежелана растителност по пасищата. 

„Явно на проверяващите чиновници им е по-трудно да търсят следи от паша, отколкото да изключат напълно ядливи тревисти видове по пасищата. Те са не само храна за добитъка, но и местообитания на много други животни. Европа и цитираният регламент №1309 не изискват това от нас!“, подчертава животновъдът.