Земеделците често са на разнопосочни мнения относно политиката в селското стопанство, но прави впечатление, че в едно нещо всички са единодушни – процедурата по законното осигуряване на вода в стопанството е дълга, тежка, скъпа и безсмислено усложнена.

Не поливате, не чертаете - честно ли е?

В същото време бъдещето без поливно земеделие става все по-немислимо в условията на такива продължителни засушавания. Вече стана ясно, че в новите критерии за получаване на обвързана подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци“ след 2022 г. ще има изискване за поливни площи при кандидатстването и получаването на помощта. Възможно ли е това на пръв поглед най-логично изискване да се превърне в препъникамък за усвояването на средствата?

"Аз имам кладенец, който изградих навремето и това ми отне повече от три години", разказва пред Агри.БГ Даниел Петров – млад и в същото време земеделец с над 10-годишен опит. Той е един от малкото големи производители на моркови в Северна България, а стопанството му в Русенско е снабдено с иновативни техники за поливане и торене. 

Мнението на Даниел е, че е логически вярно, след като отглеждаш зеленчуци, да си осигуриш напояване за тях. Той не смята, че изискването само по себе си е абсурдно – напротив, ако си реален земеделец, ти така или иначе ще търсиш начин това да стане.

Проблемите обаче започват оттук насетне, заявява земеделецът и разказва за процедурата:

„За да поливаш от сондаж ти трябва ток. Да вадиш вода от дълбоко е по-скъпо, отколкото да вадиш вода от река. Отиваш в енергото, което е самостоятелна единица и там също стандарти за срокове няма. Но за да отидеш при тях, ако искаш да си изградиш трафопост примерно, ти трябва документ, с който да покажеш какъв е източникът, който ще захранваш. Ако нямаш на документи такъв, няма значение, че си плащаш услугата, не може. Отделно плащаш такса 5000 лв. само да те вържат към тяхната мрежа. Ок, но ти искат и разрешително за сондаж. Оттам отиваш в Басейнова дирекция, за да си вземеш разрешително, но те те пращат първо в РИОСВ. 

Там пък се бавят 4-5 месеца, за да ти кажат, че проектът ти не е опасен за околната среда. Връщаш се в Басейнова дирекция, тогава те стартират процедура по разглеждане - в най-добрия случай това отнема една година, и то само при условие, че някой, някъде не ти изгуби документите, което често се случва. Това са две реколти време. 

Време е да се върнеш в енергото, защото водата ти ще е два пъти по-скъпа, ако трябва да поливаш на агрегат. Тях също ги чакаш около една година и вече си готов – след близо две и половина години можеш да си правиш сондажа. Но още не поливаш. 

Сега отиваш в Басейнова дирекция да им кажеш, че вече имаш всичко. Тогава те сформират комисия и идват да видят на място, че това наистина е така – отнема им около година. След като погледнат в дупката и се убедят, вече ти трябват само още два месеца, за да получиш заветното разрешително за водоползване и да започнеш да поливаш законно. След 3-4 години от живота ти на фермер можеш вече да си легален фермер в това отношение“.

Лошото за един амбициозен земеделец, който иска да се развива е, че през това време не може да бъде бенефициент по подмярка 4.1 примерно. Даниел споделя и друг абсурден момент от личния си опит.

„Понеже разширявам земите си и имам нужда от повече вода, поглеждам разрешителното си и виждам, че имам разрешен обем за ползване, който не мога да достигна, поради простата причина, че половината от годината не поливам. Обаче искам всичко да ми е изрядно и пускам писмо до  Басейнова дирекция, в което обяснявам, че искам да пусна по-голяма помпа, за да черпя повече вода летния сезон и пак няма да си надвиша годишния обем. Те ми върнаха писмо, че на практика аз трябва да кандидатствам за изграждане на нов сондаж, с нов проект и т.н.“.

Защо изграждането на кладенците трябва да подлежи на такъв сериозен режим? Даниел няма отговор на този въпрос и ние също не се сещаме за адекватно обяснение. Според общото разбиране, а и логиката, именно това принуждава редица земеделци да си правят незаконни кладенци. „Институциите нямат и капацитет да отговорят на тези изисквания, в Басейнова дирекция при нас работят двама души“, заявява русенският зеленчукопроизводител.

Ето защо това изискване за напояване може да се окаже препъникамък към обвързаната подкрепа. Защото камъкът, който земеделецът бута по узаконяването на водоползване, е като онзи на Сизиф – вечно падащ надолу. 

Даниел е на мнение, че това изискване трябва да се въведе постепенно, докато паралелно се облекчи законово процедурата за кладенците. Според него много по-добре би било министерството да стимулира земеделеца, а не просто да го наказва.

За целта може обвързаната подкрепа да се степенува спрямо поливни площи, но не и да се реже изцяло, ако нямаш узаконен водоизточник, предлага зеленчукопроизводителят. 


„Редно е да има изисквания, защото иначе не е честно пък към нас изрядните. Аз не просто искам да съм зеленчукопроизводител, а да съм легален такъв – плащам си всички данъци, осигуровки на служителите, такси и т.н.

При мен проверките са регулярни, защото съм вписан навсякъде и всички институции ме следят. Но при полулегалните не ходят, винаги е по-лесно да идеш там, където всичко е наред. Редно е и министерството по-често да се вслушва в реално работещите земеделци, да идва на терен, да говори с хората, защото на хартия нещата са различни", казва на финала Даниел Петров.