Предложение: Занемарените овощни градини да бъдат изключвани от подпомагане

Около 5 000 заявления за подпомагане на стопаните на трайни насаждения, засегнати от късните пролетните студове, са подадени досега за обезщетение. Пострадалите градини са разположени върху 33 000 хектара.

Това е станало ясно по време на среща в аграрното министерство във връзка с проблемите в сектор Овощарство, липсата на реколта и общата ситуация в бранша, научи Агри.БГ.
Първите огледи са направени в градините на стопаните на 18 000 хектара трайни насаждения. Предстоят втори огледи на площите, където има останала реколта. 

Част от ябълките са пощадени от лошото време и там, където комисиите се притесняват, че не се виждат реалните резултати ще бъдат пуснати втори проверки. 

„Проблемът е, че много овощни градини не се гледат както трябва и се чертаят за субсидии и за компенсаторни плащания, като това рефлектира върху целия бранш. При вторите огледи министерството е дало инструкции, ако градините не са в добро агротехническо състояние и видимо не се стопанисват, да бъдат пускани на комисия от инспектората и да бъдат изключвани от подпомагане, защото тези занемарени градини увеличават популацията на черната златка и влияят върху производствата на активните овощари. Също рефлектират върху подпомагането, тъй като по обвързано подпомагане се дели ресурса“, коментира Димитричка Търпанова от Добруджанския съюз на овощарите. 

От думите и стана ясно, че в момента аграрното министерство се опитва да направи регистър на трайните насаждения в страната. Затова при очертаването се посочва и датата на създаване на трайните насаждения. По Стратегическия план градини над 20 години нямат право на обвързано подпомагане. 

Димитричка Търпанова: Това са нещата, които биха довели до малко по-добро плащане на истинските производители, защото чертожници много, но реалните производители са ощетени от това, че хора, които не работят получават средства. Има стари изоставени градини, за които не се полагат грижи, но стопаните им се нареждат за плащане.  

Все още обаче няма решение за компенсиране на щетите от черната златка. По време на срещата станало ясно, че визията на министерството е да направи допълнение към Програмата за зимни пръскания, където да бъдат включени препаратите срещу неприятеля, но изпълнението боксува. 

„Засега средствата, които дават ефект срещу черната златка са нематодите и гъбите, които са много трудни за прилагане, но единствено те два пъти годишно могат да дадат някакъв резултат“, каза още тя. 

Има и някои инсектициди, но те само събарят възрастното насекомо и то не особено добре, а не могат да работят върху ларвите, които нанасят поражения в корена на растенията. 

В региона на Тутракан, където работи Търпанова вече има разпространени черна и медна златка.