Обстоен анализ на българското законодателство по отношение на храните от насекоми, известни като Нови храни (Novel foods) са направили експерти от Центърът за оценка на риска по хранителната верига. В него са установени редица пропуски в националното законодателство във връзка с предлагането на храните, в които са вложени червеи, бръмбари и други насекоми. 

Четете още: БАБХ въвежда мерки за контрол на мароканския скакалец

В европейското законодателство терминът „нова храна“ се отнася за храна, която не е била използвана за консумация от човека в значителна степен в Европейския съюз (ЕС) преди 15 май 1997 г., което обхваща широк кръг от продукти в т.ч. и от насекоми. Понятието „нова храна“ е въведено през 1997 г. със специален регламент.

Четири вида насекоми са допуснати в ЕС от 2021 година насам. Това са предимно сушени или на прах: жълтият брашнен червей, прелетният скакалец, домашният щурец и ларвата на бръмбара малък мрачник. Като представители на категорията „нови храни“ към тях се прилагат изцяло изискванията на приложимото европейско законодателство.

Основните принципи, на които трябва да отговаря всяка разрешена нова храна е да е безопасна за здравето и да не подвежда потребителя по отношение естеството, като храната се етикетира по начин, така че потребителят да получи необходимата информация, за да направи своя информиран избор.

В Закона за храните липсват текстове, съгласно които при установяване на нарушения по отношение на етикетирането на новите храни да се наложи и съответната санкция. В същото време в европейското законодателство има изискване за задължително изписване на информация за същността на продукта и отличаването му от традиционната храна, както и отбелязването на възможни алергични реакции. 

Нагласите на нашето общество към новите остават отрицателни до отвращение, не са за подминаване и опасностите за традиционните български храни и начин на хранене.Спорни са и положителните екологични ползи. И са на лице рисковите фактори, които храните от насекоми създават в хранителната верига, а от там и за здравето на потребителите, и най-вече за здравето на децата. 

Насекомите могат да носят биологични и химически замърсители, както и физически опасности, които могат да бъдат вредни за здравето на потребителите. Основните рискове са замърсяването на храната от насекоми с биологични агенти - бактериални, вирусни, гъбични, паразитни, химически замърсители - пестициди, токсични метали, забавители на горенето, антимикробната резистентност, антихранителните вещества и др, се казва в анализа на ЦОРХВ., които са идентифицирали 16 рискови фактора.

Ако в бъдеще пазарът се развие и ядливите насекоми станат реалност по рафтовете в нашите магазини, вложени в множество от ежедневно консумираните храни, рискът за здравето от прилагането на диета, която никой на планетата не е ял досега, ще бъде безпрецедентен и непредвидим, уточняват авторите на доклада. 

На основание установените пропуски в законодателството и рисковите фактори, Центърът за оценка на риска по хранителната верига предлага да бъдат направени съответните промени в националното законодателство по отношение на новите храни, на основа на принципа на предпазливостта:


•    ясно, четливо етикетиране, с достатъчно голям шрифт със сигнален цвят (например червен цвят) и на български език на всички храни, в които са вложени насекоми;
•    в допълнение на етикета – поставяне на картинка на насекомо върху опаковката, достатъчно големи и в ярък цвят;
•    предлагането им в магазинната мрежа на отделни щандове с ясно обозначение;
•    предлагането в заведения за обществено хранене на храни с вложени добавки от насекоми (хляб, макаронени изделия, паста, тесто за пици и др.) – следва изрично в менюто това да е описано със сигнален цвят;
•    забрана за влагане на насекоми в храни за всички лица под 18 годишна възраст, както и предлагането на такива в детските заведения, училищата, обекти за търговия на дребно на територията на училища и детски заведения и на организирани мероприятия за деца и ученици.
•    да се въведе забрана за влагане на насекоми в хляба, сиренето и баницата – като най-често консумираните и традиционни български храни.


Въвеждането на насекоми в храната на хората би нанесло непоправима вреда на хранителните традиции в България, категорични са от центъра. Още повече, претенциите, с които се налагат насекомите в храненето на европееца и основното им предимство, че уж са по-екологични и щадящи природата, не е потвърдено от проучванията.
 

Подкрепете независимата журналистика