През последния месец на политически обещания решаването на фермерските проблеми отиде на заден план. Не се свикват консултативни съвети, Комисията по земеделие не работи, дори Тематичната работна група по изготвяне на Стратегическия план мълчи. 

AgriАнализ: Партиите търсят тънката струна на фермерите, но дали не дрънчи на фалшиво

Но за земеделските производители работата си върви по старому, а с нея и всички наболели въпроси. Един от тях е липсата на Закон за браншовите организации, за който дори Мария Белова – председател на парламентарната Комисия по земеделие, призна, че доникъде не е стигнал и в този мандат.

„Българските управници дълги години отказват приемането на такъв закон, като по този начин бягат от отговорност. Решенията се вземат на ниво висш административен персонал и се консултират рядко с бизнесите, които засягат. В резултат на това ежедневно се сблъскваме с политически решения и правила, лишени от експертиза и често неработещи“, коментира Ростислав Рашев – председател на пчеларско дружество „Липа“ – Стара Загора, и член на редица работни групи, пред Агри.БГ. 

По думите му пчеларите имат крещяща нужда от изцяло подновяване и хармонизиране на административните документи, които регулират дейността им. Те обаче трябва да бъдат изработвани с активното участие на сектора, при това удостоверено със закон, който ясно да разписва правата и задълженията на двете страни. 

„Нашият бранш има щастието да има „собствен“ специален закон. Преди няколко месеца в него по изключително неприятен, но не безпрецедентен начин бяха направени промени в посока лишаване на бранша от възможността да има такава браншова организация, която да работи съвместно с администрацията по правила, разписани в закона“, категоричен е Рашев. 

Освен огромната нужда от ревизия на всички нормативни документи, които регламентират дейността на сектора, пчеларите настояват и за засилване на контрола. Той трябва да вкара ред както в сектора, така и в останалите, с които пряко взаимодейства – растениевъдство, хранителна индустрия, вносители и износители на пчелни продукти.

„За да има засилен и добре работещ контрол, трябва да има правила. За да има добре изработени правила, трябва сериозна експертиза, а тя идва от бранша, и се връщаме към началото на нашия разговор за участието на браншовиците в изготвянето на политиките“, посочва пчеларят.

Не на последно място, браншът очаква от политиците ясно да го защитят на ниво ЕС. Например, за да се материализира заявената позиция в подкрепа на Украйна, ЕС позволи квотен безмитен внос на украински пчелен мед, което доведе срив в цената на пчелните продукти. 

„Ясна политическа позиция ни е нужна и по отношение на договора на ЕС със страните от южноамериканския блок Меркосур. Организация, чийто член е още един огромен в световен мащаб производител на мед – Аржентина. По ред причини тези два огромни производители на пчелен мед успяват да предложат продукта на много по-ниски цени от възможностите на европейските пчелари. Подложени сме вече няколко години на ценови натиск“, припомня Рашев.

Не на последно място, сега, когато се изготвя новата Обща селскостопанска политика (ОСП), е времето да се вземе решение дали е нужно пчеларството да се подпомага директно и под каква форма. 

„Разполагаме с година и малко да решим този въпрос и в момента политическото ръководство сякаш го неглижира. Очакваме промяна и в тази позиция“, казва за финал пчеларят.