Земеделските стопани трябва да проверят дали не попадат в новия разширен списък на нитратно-уязвимите зони, преди да излязат да торят. За това напомни Димитър Витковски, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на професионалните агрономи в България. 

Четете още: Румъния отново разрешава употребата на забранени пестициди

 

В средата на миналата година беше издадена съвместна заповед на министрите на земеделието и на околната среда, с която се утвърждава Програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони.

Заповедта за обхвата на зоните обаче се подготвя и подписва само от екоминистъра. Тя е публикувана на 21 октомври 2024 г., а към нея има приложение, в което са изброени нитратно-уязвимите зони. Вместо досегашните 148 зони, в обхвата на т.нар. Нитратна директива, вече влизат 259 места, за които ще важат строгите ограничения, които сериозно затрудняват работата на земеделските стопани. 

„Досега зоните са обхващаха по-малки територии, затова е важно фермерите да потърсят информация дали техните полета не попадат в новите граници, за да не се окажат в нарушение. Неспазването на изискването за нитратната директива е наказуемо по отношение на подпомагането“, каза още Витковски и предупреди, че в зоните, които не са нитратно уязвими торенето може да започне на 5 февруари, в зоните които попадат в списъка на екоминистъра – торенето започва след 25 февруари.  

За повече информация той препоръчва стопаните да се обърнат към Общинските служби по земеделие, чийто експерти да им помогнат с точни данни. „Тази информация трябва да бъде качена в СЕУ, но до момента я няма, а е важно фермерите да се ориентират къде се намират“, казва специалистът. 

 Макар документът да е от 21 октомври миналата година, не всички фермери са следили какви заповеди издава министърът на околната среда и водите. 

„Тъй като част от фермерите не успяха през есента да внесат торове по различни причини, най-вече финансови, сега искат да влязат малко по-рано в нивите, за да си подхранят есенниците – предимно пшеница, ечемик и рапица. Много от тях имат нагласата и при първа възможност, след като времето позволи, ще направят торене в тези култури“, каза още Витковски. 

Има и много земеделци, които са ползвали класическата технология за отглеждане на есенници и при тях няма причина да бързат, тъй като посевите са в покой и добро фитосанитарно състояние и не са в активна вегетация, става ясно от думите му. 

Засега прогнозата сочи задържане на студеното време и още валежи, които стопаните се надяват да бъдат предимно от сняг. Ако има някаква промяна в посока затопляне, земеделците имат нагласа да започнат да подхранват с азот. 

Съществуват много начини, по които може да се установи нарушението на правилата. „Идеята не е да се крият стопаните, а определените правила и изисквания да се спазват. Тези заповеди са на базата на определени причини. Освен това документално ще бъде доказвано спазването на сроковете на торене.

Фермерите попълват дневници за торене и растителна защита, представят фактури за закупените торове и т.н.“, казва още ръководителят на професионалните агрономи. Според него времето в момента е идеално земеделските стопани да се информират дали промените не ги засягат, за да не изпаднат в нарушение поради незнание