Първият сняг по високите части в Северозападна България вече е факт. Това кара стопаните да побързат със зазимяването на растенията. Най-належащо е това за лозята.

Лозари от Кортен възстановяват известната Сливенска перла

„Запомнил съм как дядо ми още в края на октомври с коня и плуга изораваше дълбоко междуредията и след това сваляше прътите от телта. После ги полагаше по дължина и дни наред ги заравяше. Много приятно наесен е да ухаят големите буци в разораното. За мен това е ароматът на приближаващата зима”, разказва лозарят Лазар Данов.

Той обяснява, че традиционно в Северозападна България заради по-суровия климат това се е правило традиционно много години назад във времето. Колкото и трудоемка да е тази работа, тя трябва да се свърши, защото в този регион не рядко температурите падат под -20 градуса и тогава има голяма опасност да загинат лозите, които не са заринати. Затова той се старае пластът земя да е поне 20 см, а тези части, които остават отвън, увива с по-плътна хартия.

„Сега се поизхитрихме. Повечето стопани гледат да купят студоустойчиви сортове и така си решават проблема. Аз обаче съм традиционалист и продължавам да заривам. Пък и това е момент, в който мога да попълня празнини в редовете”, обяснява Лазар.

Най-важното в случая е да се подбере близка лоза и то с дълъг отвод. Другото, което не трябва да се забравя, е дълбочината на траншеята, в която да се положи. Тя трябва да е не по-плитка от 30-40 см.

„За да й е по-лесно, аз я почиствам от всички колтуци и пъпки. На дъното слагам тор, размесвам с мотиката, като прекопавам така, че да е меко и рохкаво. Полагам я, но внимавам да останат поне десетина сантиметра с две пъпки. Извивам леко на дъгичка и завързвам за кола. След това хубаво заривам с една доста голяма могила и я оставям така, защото съм спокоен, че е защитена от студа”, разказва Лазар.

Според него това е най-безболезненият начин за пресаждане на лоза. Пръчката пуска коренчета по цялата дължина и на пролет тя е вече нова лоза. Важно е обаче стопаните да знаят, че не бива да прекъсват връзката между двете растения, защото това не е полезно за младата лоза. Тя не взема от хранителните вещества на майчиното растение, защото създава своя коренова система, от която се храни, и така двете могат да съществуват заедно дълги години.