Асоциацията на собствениците на самолети с максимално излетно тегло до 5700 кг, извършващи авиохимическа работа (АХР), поиска право на отговор във връзка с публикуваната във Фермер.БГ статия: "Нов режим категорично забранява въздушното пръскане на земеделските култури", публикувана на 19 май 2014 г.

 

Фермер.БГ публикува пълния текст на писмото на Асоциацията на собствениците на ВС с тегло до 5700 кг без редакторска намеса, както и официалните становища на Асоциацията и на Националната браншова организация „Български пчеларски съюз“ относно промените в Закона за защита на растенията:

 

“ Уважаема редакция,

 

Повод за нашето писмо е статията във вашия сайт от 19.06.2014г. със заглавие "Нов режим категорично забранява въздушното пръскане на земеделските култури". Освен че това заглавие не отговаря на истината, то не отговаря и на съдържанието на статията. Като цяло материалът е подвеждащ и манипулативен. И тъй като фактите са доста умело подбрани, едва ли става въпрос за липса на професионализъм.Заглавието на статията почти цитира чл.107(186) от ЗЗР където се казва:"Забранява се прилагането на препарати за растителна защита чрез въздушно пръскане".А съдържаниетo пък е почти в съответствие с чл.110(194), където в ал.1 се посочва срок за подаване на заявлението от 6 дни преди датата на третиране, а в ал.6 е посочен срок от 3 дни за спешни случаи. Информацията във вашата статия за срок от 10 дни е доста подвеждаща.

[news]

Когато един закон въвежда ограничения в някаква дейност, първо се въвежда забрана, а в следващ текст се записват случаите, в които е разрешена. Обаче тук става въпрос за статия, в която се съобщава някаква новина,а не за текст от закон.
 

Разбира се нямаше да реагираме, ако заглавието съобщаваше: "Новият закон за защита на растенията въвежда промени в режима за въздушното пръскане в селското стопанство".Не само защото това щеше да отговаря на истината, но щеше да стане ясно, че и преди този закон селскостопанска авиация е работила в условията на ограничаващ режим. Въздушното пръскане е строго регламентирана и контролирана дейност, а не някакво стихийно мероприятие, в което всеки си пръска когато и както му хареса. Не така, обаче, стои въпросът с наземното пръскане, което и новият закон силно толерира.
 

За съжаление в последните години не без съдействието и участието на медии, имащи отношение към селското стопанство, срещу селскостопанска авиация се води непрекъсната кампания като аудиторията се манипулира с поднасянето на невярна информация, че Европа забранява въздушното пръскане. Убедени сме, че това не е случайно, а е напълно умишлено. За нас е непонятно защо пишещите за въздушното пръскане не се информират и за мнението на представителите на селскостопанска авиация(ССА). Уверяваме ви, че по въпросите, отнасящи се до въздушното пръскане в селското и горското стопанство, няма по-компетентни от представителите на ССА, тъй като тази дейност е твърде специфична.Не е наша работа да ви учим на журналистика, но като засегнати сме длъжни да реагираме и да се защитим.
 

Надяваме се правилно да разберете нашата реакция. Заради икономическите интереси на определени групи и лица нашият бранш е подложен на умишлено унищожение, а медиите, за жалост, съдействат на този процес.
 

Две големи лъжи са станали дежурните оръжия в тази кампания. Първата е, че за проблемите с масовото отравяне на пчелите и замърсяването на околната среда, вината е на въздушното пръскане. Тази лъжа е повтаряна толкова пъти, че наземното пръскане вече започва да се приема за безопасно, макар никой никъде да не се позовава на някаква статистика по този въпрос. Ще ви приведем само един абзац от становището на нашата асоциация, което е малка част от кореспонденцията ни с всички институции, които имаха отношение към създаването на този закон, по времето на две поредни правителства и два парламента:
 

И отново да подчертаем, защото се надяваме най-после да стане ясно, че опасността за околната среда идва преди всичко от препаратите за растителна защита и от безконтролното им прилагане, а не от вида техника за разпръскването им. Преди 25 г. например авиоотрядът в Добрич притежаваше около 40-50 машини (самолети и въртолети), обслужваше областите Добрич, Варна, Силистра и Шумен и се работеше целогодишно. През най-активния период (април, май и юни) само един самолет извършваше между 100 и 150 летателни часа за един месец. Днес в област Силистра за цялата година едва се наработват 50-60 часа общо. Ако се твърди, че авиацията е виновна за проблемите на пчеларите и измирането на пчелите, то тогава излиза, че преди 25 г. не би трябвало даже да има пчели, а днес пък България трябва да плува в море от мед, като се сравнят обемите от работа преди и сега. Има достатъчно факти и доказателства, че проблемите не ги създава ССА.
 

Посочените тук факти могат да бъдат проверени и анализирани, но за това трябва желание, а са и доста неудобни. За щастие в Българския пчеларски съюз гледат трезво и се отнасят сериозно към този проблем и затова ние активно си сътрудничим по въпросите, които засягат и двата бранша. Ето малък абзац и от тяхното становище:
 

4. Предлагаме да се преразгледа процедурата за въздушно пръскане, с цел по-лесно изпълнение и контрол. В определени случаи въздушното пръскане върши по-добра работа на пчеларите. Надяваме се заинтересованите лица, които не са никак малко да изкажат своите съображения относно неговите предимства и недостатъци.
 

Другата голяма лъжа, която се тиражира непрекъснато, е, че Европа забранява въздушното пръскане. Истината е съвсем друга. Европа забранява въздушното пръскане със системи за ултрамалообемно пръскане, но не и пръскането с конвенционални системи. Нещо повече, някои европейски страни (от еврозоната) дори субсидират своята селскостопанска авиация. Защо ли го правят, ако тя е толкова вредна и опасна?
 

За да подкрепим написаното по-горе, ви изпращаме пълния текст от становищата на Авиационните оператори и на пчеларите.

 

С уважение: инж.Стоян Георгиев - председател на Асоциацията на собствениците на ВС с тегло до 5700кг

Елизар Атанасов - член на ръководството

19.06.2014 г.“

***

„С Т А Н О В И Щ Е на АО, извършващи АХР и членуващи в Асоциацията на собствениците на самолети с максимално излетно тегло до 5700 кг

 

Настоящето становище представлява част от аргументите и обосновани възражения във връзка с текстовете в Раздел XII на проекта на ЗЗР и в подкрепа на наше писмо до Министъра на земеделието и храните от дата 24.07. 2013г.
 

Нашето мнение е, че при съставянето на текстовете от ЗЗР в частта за въздушното пръскане, препоръките на Директива 2009/128/ЕО са ползвани и тълкувани много избирателно и в ущърб на Селскостопанска авиация, не е взето под внимание действителното положение на въздушното пръскане в България и не е спазен принципът за равнопоставеност.
 

Директивата има препоръчителен характер и нейните препоръки не са адресирани конкретно към България, а към всички 27 страни-членки на ЕС. А условията във всяка от тях силно се различават, като в някои използването на АХР(Авиохимическа работа) е невъзможно, а в други то има съществени предимства. Затова в Директивата съществува текстът от чл.4 параграф 1, четвърти абзац, който дава препоръки да се отчитат тези различия.
 

Има голяма и съществена разлика между Селскостопанска авиация(ССА) такава, каквато съществува в страните от Западна Европа, и тази в бившите соц.страни. В първия случай на много места тя има почти аматьорски характер и по редица обективни причини не е използвана масово. Но в бившите соц. страни нейното създаване беше държавна политика. Затова тук има създадена не само материална, но и нормативна база. Тук имаме българска Инструкция за извършване на АХР, съобразена с българските условия. Последното издание на този документ е от 1986г. и е одобрено от зам.министъра на земеделието. Нейното съдържание е абсолютно обективно, имайки предвид времето, когато е създадена - имало е само един интерес - държавния. Нямало е лобита, търговци, мощни фирми вносители на наземна техника и т.н. И основната причина за съставянето на тази инструкция, плод на труда на голям брой специалисти, е точно решаването на проблема с отнасяне на струята с цел да бъде опазена околната среда и хората. Т.е. точно причината, заради която Директивата препоръчва ограничаване на въздушното пръскане.Така че в това отношение България отдавна е изпреварила Европа и препоръките на Директивата. Освен това самите авиационни оператори внасят подобрения, които водят до още по-голяма сигурност в качеството на работата им. (Отдавна, например, не се използват показвачи, а GPS, инсталациите за пръскане и торене са значително подобрени).
 

Единствената причина за ограниченията на въздушното пръскане, която Директивата посочва, е проблемът с отнасяне на струята.(параграф 14) Друга причина няма! Но опасността за околната среда идва основно от препарата(ПРЗ) и от прилагането му при неподходящи условия, а не от начина на пръскане. Тъй като отнасянето на струята зависи от чисто природни фактори - скорост и посока на вятъра, само една инструкция може да въведе ясни и точни правила за безопасно прилагане на ПРЗ. Вятърът не може да бъде контролиран от никого, но изпълнителите трябва да се съобразяват с него и да знаят как да правят това. За въздушното пръскане този въпрос има решение и се прилага от няколко десетилетия. Но има ли подобна инструкция за наземното пръскане, съобразена с наличната техника в настоящия момент? Или безкритично се приема, че наземното пръскане е напълно безопасно и не се нуждае нито от правила, нито от разрешения, нито от контрол?
 

Тъй като проектът на ЗЗР предвижда унищожителен разрешителен режим за въздушното пръскане и никакъв за наземното, на какво основание е направено това? Има ли сравнителна оценка на предимствата и недостатъците на двата вида пръскане? Защото и двата вида имат и предимства и недостатъци. И след като Директивата посочва една единствена причина, поради която препоръчва ограничаване на въздушното пръскане, а в България за преодоляването на тази причина има решение, какви са другите съществени основания, поради които наземното пръскане е толкова привилегировано?
 

Препоръките на чл.9 от Директивата са за случаи, когато отнасянето на струята при въздушното пръскане е по-голямо от това при наземното. Макар че Директивата препоръчва да се работи за преодоляване на този проблем, тя не предвижда нищо за случаите, когато вече са взети такива мерки. Защо, обаче, българската страна игнорира факта, че препоръките на чл.14 тук са изпълнени, и с Раздел XII от ЗЗР налага един разрешителен режим, многократно по-тежък и строг от препоръките на самата Директива, формулирани в чл.9 параграф 4? На практика се оказва, че този, който е изпълнил препоръките, е наказан.
 

Защото в това, което препоръчва чл.9 параграф 4 от Директивата и в това, което е записано в проекта на ЗЗР в чл.193 и чл. 194 има много голяма разлика. Препоръките на Директивата са много по-либерални и са ясно формулирани в трите абзаца на параграф 4. А те са:
 

1. Първи абзац : "Професионален потребител, който желае да прилага пестициди чрез въздушно пръскане, подава до компетентния орган заявление за одобрение на план за прилагане заедно с доказателства, че са изпълнени условията, посочени в параграфи 2 и 3. Заявлението за въздушно пръскане в съответствие с одобрения план за прилагане се подава своевременно до компетентния орган. То съдържа информация за планираното време за пръскане и за количествата и вида на прилаганите пестициди."

От текста става ясно, че за прилагане на пестициди чрез въздушно пръскане, се подават два вида заявления:

I вид - Заявление за одобрение на план за прилагане, заедно с доказателства, че са изпълнени условията на параграфи 2 и 3

II вид - Заявление за въздушно пръскане в съответствие с одобрения план за прилагане, което съдържа информация за планираното време за пръскане и за количеството и вида на прилаганите пестициди. Т.е. това второ заявление се подава, когато вече има одобрен план. То се подава в срока преди самото пръскане.

За какъв срок на действие се подава първият вид заявление Директивата не посочва, тъй като той може да бъде различен взависимост от вида на отглежданите култури. За трайни насаждения той може да е по-дълъг, тъй като те не сменят мястото си всяка година. Същото важи и за многогодишните култури или пък за оризищата. Логично е, например, такъв план да се прави веднъж годишно от заявители, които смятат, че в определени случаи, предвид културите, които засяват и разположението на площите, може да им се наложи да ползват въздушно пръскане. Този план трябва да е придружен с доказателствата по параграфи 2 и 3 и да бъде одобрен от инспекторите от БАБХ. А когато се наложи пръскане, ще се подават заявления в съответствие с този план. Това е много по-лесно изпълнимо и по-разумно.

2. Втори абзац: "Държавите-членки могат да предвидят за одобрени да се считат заявленията за въздушно пръскане в съответствие с одобрен план за прилагане, за които не е получен отговор за взетото решение в срок, определен от компетентния орган."

Текстът в този абзац пояснява, че ако има одобрен план за прилагане, не е нужно да се чака одобрение в срок за всяко заявление за пръскане. Съвсем ясно е, че за всяко пръскане се подава само вторият вид заявление.

3. Трети абзац: "При особени обстоятелства като например спешни случаи или специфични трудни положения, за одобрение може да бъдат подадени и отделни заявления за въздушно пръскане. Когато е оправдано, компетентните органи може да прилагат ускорена процедура с цел да проверят, че условията, посочени в параграфи 2 и 3, са изпълнени преди прилагането на въздушното пръскане."
 

В текста се говори за отделни заявления за въздушно пръскане, за одобрението на които се прилага ускорена процедура с цел да се провери дали са изпълнени условията на параграфи 2 и 3. Т.е. този трети вид заявления се подава от заявители, които нямат одобрен план за прилагане, но спешно им се налага да използват въздушно пръскане.
 

Процедурата в проекта на ЗЗР, обаче, напълно игнорира условията от първи и втори абзац и поставя въздушното пръскане само в условията на третия абзац. По този начин се отнема правото на заявителите, което им се дава от текста в първи и втори абзац и те са поставени в условията на една силно утежнена процедура, която на практика е почти неизпълнима.Тази процедура напълно неоправдано поставя в затруднение както заявителите, така и инспекторите от БАБХ. За всяко пръскане заявителят ще трябва да подготви пакет от 8 документа! Директивата нито препоръчва, нито изисква нещо подобно. Такъв пакет от документи се изисква само за плана за прилагане, а не за всяко пръскане. А ускорената процедура е само за тези, които не са подали заявление за одобрение на план за прилагане. Отделен е въпросът, че една част от тези документи е напълно излишна, а други са просто неизпълними. А сроковете за издаване на разрешения пък направо обезсмислят самото пръскане. В този случай възниква съмнение дали тези текстове са в унисон с целта на ЗЗР - опазване на растенията.

Цялото съдържание на Раздел XII от ЗЗР налага внушението, че въдушното пръскане е крайно опасно и трябва да бъде забранено. Това не отговаря на истината! Опасността за околната среда и хората идва от препаратите за растителна защита(ПРЗ) и от безконтролното им прилагане! Нито ПРЗ стават по-малко отровни и безопасни, нито пък вятърът спира да духа и да отнася струята, когато те се разпръскват с наземна техника.

Старанието, да се ограничава въздушното пръскане до степен унищожаването му, е довело и до противоречие между Директивата и ЗЗР. В чл.9 параграф 2 т.а на Директивата текстът посочва два основни случая за използване на въздушно пръскане, а те са:

- когато няма други алтернативи

- когато са налице очевидни предимства, що се отнася до намаляването на въздействието върху здравето на хората и околната среда в сравнение с наземното прилагане на пестициди.
 

В проекта на ЗЗР в чл. 192 ал.2, обаче, тези случаи са определени като " извънредни". Ако целта е опазване на околната среда, правилната дума е "всички", т.е.във всички случаи, когато въздушното пръскане има предимства. Но явно в този случай целта на ЗЗР се разминава с целта на Директивата, защото чл.193 и чл.194 от ЗЗР не предвиждат издаване на разрешение, когато са налице очевидни предимства на въздушното пръскане при опазване на околната среда. А иначе ограниченията на въздушното пръскане се правят с цел да се защити околната среда. Странна е логиката на текстовете от Раздел XII. Освен това текстовете от ЗЗР поставят под забрана пръскането на тотални хербициди и разпръскването на торове от въздуха. В Директивата подобни препоръки и изисквания също няма!
 

За нас е необяснимо какви са истинските причини за всички тези явно прекалени ограничения.Защото нито Директивата поставя такива условия, нито АХР е някаква криминална или стихийна дейност, осъществявана без контрол, вредна и опасна. Напротив, тя се намира под много строг и всеобхватен контрол. Същото, обаче, не може да се каже за наземното пръскане.


Изпълнението на АХР се регламентира от два важни и основни документа - Инструкцията за изпълнение на АХР и Ръководството за провеждане на полети (РПП). В съответствие с РПП се водят подробни записи на всеки полет. Всеки ден, когато се изпълняват полети по АХР, авиационният оператор подава информация в РВД(Ръководство на въздушно движение) и ЦПИ(Център за полетна информация). АХР се контролира не само от ГВА(Главна въздухоплавателна администрация), но и от самите заявители. Освен това квалификацията и подготовката на екипажите се контролира както от ГВА, така и от самия авиационен оператор в съответствие с изискванията на одобрено от ГВА РПП. От кого и как се контролира наземното пръскане?
 

Но проблемът с ограниченията има и икономическа страна. И затова в чл.4 параграф 1 в четвърти абзац на Директивата се съдържа следната препоръка:"...държавите-членки вземат предвид здравното, социалното, икономическото и екологичното въздействие на предвидените мерки, на специфичните национални, регионални и местни условия и всички съответни заинтересовани групи."


Във връзка с това трябва да подчертаем, че авиационните оператори, които извършват авиохимически работи(въздушно пръскане), не получават никакви помощи или субсидии от никъде. Те изцяло се самоиздържат! По никакъв начин тяхното съществуване не ощетява държавата. Напротив, те осигуряват работни места, плащат заплати, осигуровки, данъци, такси и т.н. Единственото, което до този момент държавата им даваше, е правото да съществуват. Но с драстичните ограничения в проекта на ЗЗР, които ги поставят в ролята на пожарна команда, която действа само при извънредни случаи, дори и това право вече е под въпрос. Тези ограничения ще доведат до много бързото ликвидиране на бранша. Дали обаче това е в интерес на държавата? Защото тези фирми не само ще изчезнат като икономически единици, но и като фактори в процеса за опазване на растенията.


Текстовете от ЗЗР, и по-точно бъдещите резултати от тяхното прилагане, са действително много странни. Нелогично е законът, чиято цел е опазването на растенията, да предвижда мерки, които ще доведат до елиминирането на важен участник в достигането на тази цел. Защо, след като никакъв действащ нормативен документ не изисква това?


Въздушното пръскане и селскостопанска авиация имат право на съществуване, защото те имат очевидни предимства. Съществуването на селскостопанска авиация в целия свят и особено в САЩ и Канада, където най-много се използва, е доказателство за това. А тези две страни са не само едни от най-големите производители на селскостопанска продукция, но също и големи производители на наземна техника. Едва ли поради липса на наземна техника или заради изостанало селско стопанство, те имат най-развитата селскостопанска авиация в света.


Ограничаването на въздушното пръскане в никакъв случай не води до намаляване на употребата на пестициди или до по-добра защита на растенията и на околната среда. Същите количества пестициди ще бъдат употребени, но с наземна техника. Но пък земеделските производители няма да могат да се възползват от предимствата на въдушното пръскане. Защото въздушното пръскане има неоспорими предимства. Иначе селскостопанска авиация въобще нямаше да съществува като дейност.

 

А ето и част от предимствата, които трудно биха могли да бъдат оспорени:

 

1. Изключително кратки срокове за прилагане на ПРЗ. За почвено-климатичните условия в България това е много важно.

2. Много висока производителност. Например самолет Ан-2 при доза 1,5 л/дка (за инсектициди) обработва с един полет 900 дка за време от 15-25 минути в зависимост от отдалечеността на летателната площадка.

3. При неблагоприятни климатични условия това е единствената алтернатива за опазване на растенията в земеделските площи. Пример е ситуацията тази година в Южна България, където поради продължителните обилни валежи, не можеше да се използва наземна техника. Влизането с трактори в преовлажнените площи довежда до образуването на големи и дълбоки коловози. Това не само унищожава посева в тези следи и се отразява зле на почвата, но по време на жътва създава големи трудности, поврежда се техниката.

4. При пресечени местности и гори също няма друга алтернатива.

5. Не се допуска унищожение на част от посевите (няма следи от газене и съответно няма загуби).

6. Работи се с ниски дози на работния разтвор.

7. Работата се извърша под изключителен контрол - от страна на ГВА, на БАБХ, на РВД, пчелари, заявители. Всеки полет се записва в бордния дневник, а също и условията, при които е извършен. ( Така ли е при наземното пръскане ?)

8. Техниката подлежи на постоянен контрол. Всеки летателен апарат, с който се пръска, притежава документи, в които се водят записки за състоянието му, кога, какво, къде и колко е работил. (Същото ли е при наземното пръскане?)

9. Екипажите, извършващи АХР, са с много висока квалификация. Те минават задължителни периодични опреснителни курсове и изпити за извършването на този вид дейност. Иначе от ГВА не биха ги допуснали до работа. (Дали е така при наземното пръскане?)

10. Има ясни и точни правила за извършване на АХР, които се съдържат в Инструкцията за АХР. (Има ли подобна инструкция за наземното пръскане?)

11. Очевидно е предимството при опазване на пчелите. Въздушното пръскане се извършва рано сутрин, преди летежа на пчелите и поради високата производителност рядко се налага да се пръска повече от един ден. Настояването на пчеларите да се извършва нощно наземно пръскане не се посреща добре от доста земеделски производители, защото това е рисков процес за механизаторите и вече има пострадали работници (освен пчелите, важни са и хората).

12. Икономическият ефект от прилагането на въздушното пръскане също не е за пренебрегване. Защото въздушното пръскане е по-рентабилно. Не само че цената не е по-висока, но и няма загуби от огазване на площите, щети върху почвата и техниката.

При всички изброени дотук точки въздушното пръскане превъзхожда наземното. Но по необясними причини на ССА е сложен "черен печат" (клеймо) и тя бива ограничавана по един чисто административен път, като се използват несъстоятелни аргументи и твърдения без доказателства. Упорито се пренебрегва и спецификата на условията в България. Ако ССА съществува повече от 50 г., то причината не е, че не са били създадени машини за наземно пръскане, а защото тя е била и необходима, и по-ефективна. Точно затова създаването и поддържането ѝ беше държавна политика. За съжаление днес държавата съдейства за унищожаването ѝ. Но ако бъде унищожена, тя не може да бъде създадена отново, защото това изисква огромни ресурси и време. Лесно е да се отчете една грешка, но понякога е невъзможно да бъде поправена.

И отново да подчертаем, защото се надяваме най-после да стане ясно, че опасността за околната среда идва преди всичко от препаратите за растителна защита и от безконтролното им прилагане, а не от вида техника за разпръскването им. Преди 25 г. например авиоотрядът в Добрич притежаваше около 40-50 машини (самолети и въртолети), обслужваше областите Добрич, Варна, Силистра и Шумен и се работеше целогодишно. През най-активния период (април, май и юни) само един самолет извършваше между 100 и 150 летателни часаза един месец. Днес в област Силистра за цялата година едва се наработват 50-60 часа общо. Ако се твърди, че авиацията е виновна за проблемите на пчеларите и измирането на пчелите, то тогава излиза, че преди 25 г. не би трябвало даже да има пчели, а днес пък България трябва да плува в море от мед, като се сравнят обемите от работа преди и сега. Има достатъчно факти и доказателства, че проблемите не ги създава ССА.

В резюме и като заключение:

1. Директивата има само препоръчителен характер.

2. Директивата не забранява, а препоръчва ограничаване на въздушното пръскане.

3. Единствената причина за това ограничаване е проблемът с отнасяне на струята.

4. В България този проблем с отнасяне на струята отдавна е намерил правилно решение.

5. В България въпросът с въздушното пръскане е ясен - и като нормативна база и като контрол, но не е ясен въпросът с наземното пръскане и защо то е фаворизирано.

6. Текстовете в ЗЗР би трябвало да бъдат създадени въз основа на сравнителна оценка на предимствата и недостатъците на двата вида пръскане и тяхната равнопоставеност пред закона.

7. Текстовете в ЗЗР в частта за въздушното пръскане би трябвало да бъдат съобразени с действителните препоръки на Директивата и действителните условия в България.

 

Силно се надяваме, че здравият разум ще надделее над интересите, които са различни от държавния интерес.
 

С уважение: инж. Стоян Георгиев - председател на Асоциацията и от името на авиационните оператори, извършващи АХР“

***

„ДО

ПРОФ. Д-Р СВЕТЛА БЪЧВАРОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ

 

С Т А Н О В И Щ Е

OТ

ГАНЧО ГАНЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА НАЦИОНАЛНА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ „БЪЛГАРСКИ ПЧЕЛАРСКИ СЪЮЗ”

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 

Присъствах на общественото обсъждане на Закона за защита на растенията и с малко закъснение от указания от Вас срок представям нашето становище и предложение.

Закона за защита на растенията вярно е, за защита на растенията, но както пряко така и косвено касае пчелните семейства, медоносната растителност и тяхното опазване.

На заседанието за обществено обсъждане изразих мнение, че ние сме притеснени не от самия закон, с малки изключения, а как на практика ще се осъществява контрола на заложените дейности в този закон и последващите го наредби.

Какво всъщност се случва и защо има отравяния на пчелни семейства.

  1. Не малка част от собственици, арендатори, ползватели и т.н. на земи, които извършват растително защитни мероприятия не познават или изобщо не спазват нормативната уредба за различните видове дейности.

  2. Не спазват уведомителните срокове или изобщо не уведомяват за мероприятието, което ще извършват.

  3. Не пръскат с това което са заявили, а с това което на тях е икономически изгодно/забранени или излезли от употреба препарати/. Смесват ПРЗ /например: инсектицид с фунгицид/ и обявяват, че ще пръскат с „уж” по-малко токсичния за пчелите препарат.

  4. Години наред използват семена за посев третирани с препарати, които при неблагоприятни агроклиматични условия оказват пагубно влияние за пчелите.

  5. Масова практика е, дозата с която трябва да се пръска /количество или концентрация/ да надвишава максимално разрешената такава. Може би „заблудата идва от етикета на опаковката” не е ясно чий е икономическия интерес.

  6. Масова практика досега е също така, че не се спазва предвиденият в закона Чл. 185 ал. 2,4,5. Да не говорим, че няма контрол а и няма как да има ефективен физически такъв при условие на уведомителен режим. Земеделските производители са хиляди. Официалният контрол на книга все някак се наглася. Същото е и с Чл. 189 ал. 1 и 2, на практика такова нещо не се случва, а и смее ли арендатора да влезе в конфликт с дистрибутура след като е зависим от него.

Относно въздушното и наземното пръскане. И двата вида пръскания имат своите предимства и недостатъци. Склонни сме да приемем и двата вида пръскания стига да се спазват правилата, ако не – ефекта за нас е един и същ – масово отравяне на пчелни семейства. И докато в закона е предвиден разрешителен режим за въздушно пръскане, което нас ни удовлетворява, то няма и дума за пръскането с наземна техника и упражнявания контрол. Може би се има в предвид Чл. 182 ал. 3, но ако не е така? Кой какво ще напише в наредбата, може само да гадаем. И докато контролът при въздушното пръскане е изключително сериозен, то при наземното е трудно да се каже как ще се осъществява, въпреки че 1/3 от наземната техника вече е високо ефективна.

Проблемът с отравяния на пчелни семейства идва основно от малките и средни собственици или арендатори на земи, които извършват съответните мероприятия. Прави впечатление, че част от големите арендатори се стремят да спазват нормативната уредба и не създават сериозни проблеми на пчеларите, независимо какъв вид пръскане осъществяват, въздушно или с наземна техника.

И още. Записаното в Чл. 195 ал.4 не ни върши работа. Няма как да се задължи кмета да уведоми пчеларите. Няма и как да се санкционира, кметството е една администрация, МЗХ или БАБХ е друга администрация. Може да забрави да оповести, може да не е в добри взаимоотношения с кмета на съседното кметство, поради различна партийна принадлежност и симпатии, и ред ред други причини.

И още един изключително сериозен проблем. В България няма лаборатория в която може да бъде изследвано активното вещество на препарата, което е причинило смърта на пчелите.За това няма и нито един осъден нарушител. Също така не е ясно кой е компетентния орган, който има право да взема проби от натровени пчелни семейства, въпреки че има такъв опит в Наредба 15. Изследванията за отравяния на пчелни семейства не трябва да бъдат за сметка на потърпевшия. Изследванията могат да се извършват в Държавни или акредитирани лаборатории, които правят мониторинг и официален контрол на видовете дейности по този закон. Разходите по изследванията се поемат от Държавата, а тя ги събира от нарушителя.

Предлагаме следното:

  1. В законопроекта да влезе текст, който да гласи:

„В България се употребяват само ПРЗ, които са щадящи към хора, животни и околна среда.”

Ал. 1 При липса на регистрирани такива употребата на останалите ПРЗ се разрешава чрез становище на БАБХ или ОДБХ.

На ясно сме, че текста е много „революционен”, че засягаме стабилно лоби и големи икономически интереси, но ефекта от опрашителната дейност на пчелите е в пъти по-голям за селското и горско стопанство на страната. Процентът на загуби от селскостопанска продукция при използването на толерантни препарати, задължително да се компенсира по схемата за „зелени плащания” към Директните плащания. Текстът не е дискриминационен, а и Европа може само да ни похвали. Важното е да се направи изключително компетентна преценка и да се заложи правилния бюджет.

  1. В Чл. 194 ал. 1 цифрата 10 се заменя с цифрата 5.

ал. 3 цифрата 5 се заменя с цифрата 3

Създава се ал. 11. БАБХ и ОДБХ водят публичен електронен регистър на всички извършени пръскания с ПРЗ.

  1. В Чл. 195 се създава ал. 5, със следния текст:

Възложителите на въздушно и наземно пръскане, както и самите извършители на наземно пръскане уведомяват лично собствениците на пчелни семейства разположени в землището на съответното кметство, както и граничещите с него.

ал. 6 ОДБХ публикуват на интернет страницата си списък с разположението на пчелните семейства по кметства и лицата за контакт.

4. Предлагаме да се преразгледа процедурата за въздушно пръскане, с цел по-лесно изпълнение и контрол. В определени случаи въздушното пръскане върши по-добра работа на пчеларите. Надяваме се заинтерисованите лица, които не са никак малко да изкажат своите съображения относно неговите предимства и недостатъци.

 

Оставам с уважение.

 

 

 

Ганчо Ганев“

 

 

 

 

 

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!