В момента пшеницата е в добро състояние в сравнение с миналата година по същото време. Всички посеви са поникнали, гъсти са, има братене. 

Вижте как използваме земеделските земи у нас


Мухите вече не летят, тъй като от няколко дни паднаха температурите. Но борбата с тези неприятели по принцип е трудна.

„Третират се с контактни инсектициди и използвайки ги, ние поразяваме само тези мухи, които в момента летят. Ефектът от това пръскане е само до там, че намаляваме плътността на неприятеля. Някои колеги пръскаха по два пъти и отново имат поражения от мухите”, заяви земеделският стопани Петър Димитров.

Фермерът има наблюдения в три добруджански общини – Балчик, Каварна и Ген.Тошево, където са разположени обработваемите му площи. 


„Нападнати са всички посеви, но не всички растения. В някои са повече, в някои са по-малко. При по-напредналите в развитието си пшеници имаме загиване на основното растение и напролет ще трябва да разчитаме на братята”, разясни Петър Димитров. 


По думите на фермера големият проблем в момента е нападението от кафява ръжда. Основната причина за появата както на заболяването, така и на житните мухи са т.нар. междинни култури, които са задължителни и са по изискване на ЕС във връзка с екологично насочените площи. 


„С влизането на България в ЕС се намножиха патогените на двете заболявания кафява ръжда и септория. Пред първия програмен период най-големият бич беше септорията. През вторият период 2014-2020 сериозно се оказва наличието на кафява ръжда, тъй като напада голям процент от пшеничните посеви. 


5 % от обработваемата земя на всеки земеделец трябва да бъде с екологична насоченост. Вариантите са три - угар, протеинови култури или междинни култури. Най-популярно е засяването до 30 септември на смес между пшеница и рапица. Тъй като не могат да се третират или разорават, в тях се развиват няколко поколения неприятели и остават спорите на болестите. 


„Лошото е, че когато се изработват самите европейски програми, участват политици, еколози, неправителствени организации, но гласът на земеделците и на науката по-малко се чува. И когато дойде моментът за спазване на всички тези изисквания и изминат няколко години, тогава ставаме свидетели на размножаване на патогени или навлизане на нови. Идеята на тези зелени плащания се опорочава”, категоричен е младият земеделски стопанин и допълва:

„Виждаме размножаване на болести и неприятели, тъй като сме създали подходяща среда. Това става един инкубатор не толкова на полезни видове, а на патогени и вредители, които консумират културните растения. Чрез т.нар.междинки имаме по-ранно заразяване с ръжди, по-ранно нападение от житни мухи и когато засеем посевите наесен, виждаме прехвърлянето на болестите и неприятелите в културните растения”.


Спорите на кафявата ръжда се разпространяват по въздуха и това е другият сериозен проблем. Така има повторно заразяване.

„Моите очаквания са през декември или януари отново да се появи заболяването. Пръскането трябва да стане при температура на въздуха между 10-14 градуса”, пояснява още Петър Димитров.