В Европа надига глас стремежът към чисто и природосъобразно производство. В края на февруари беше подписана Декларация за земеделие, свободно от химически пестициди, в която се включи и Селскостопанска академия. Факт е обаче, че българската наука работи от десетилетия в тази посока, извършва изследвания и търси отговори.

Нашите земи са в критично състояние. Ако досега са се добивали по 800-1000 кг пшеница от декар, то това ще бъде немислимо след няколко години.

Това е позицията на доц. д-р Любчо Любчев, който е посветил над 20 години на разработването на торове. Ученият представи възможности за инвестиране в здравето на почвата на среща със земеделски стопани в Белослав. 

Земята става все по-бедна на органични вещества. Прилагането и разпространяването на безоранните No-till технологии могат да спрат процесите на умора на почвата. Другият начин за повишаване на почвеното плодородие е правилният избор на продукти, които да вкарваме в нея, и създаване на подходящи условия за развитие на микрофлората.

Доц. Любчев: "Здравето на почвата и съхраняването на плодородието са наша мисия. На нашите деца и внуци трябва да оставим земя, която да ги храни."

За да проучат какво е въздействието на даден продукт за растителна защита и торене, в катедра "Растениевъдство" във Варненския технически университет извършват дългогодишни изследвания. „Извеждаме много опити и сме в тесни контакти с различни фирми и земеделски стопани. Работим с различни компании от областта на торенето”, заяви проф. Драгомир Пламенов, ръководител на катедрата. 

При изследването на препаратите е важно влиянието им не само върху продуктивността и качеството на продукцията, но и върху процесите в почвата. Отдава се много сериозно значение на почвените и микробиологични анализи и как функционират отделните групи микроорганизми при прилагането на продукта в различните фази от развитието на растенията.

"Гледаме дългосрочно върху микрофлората. Идеята е как да правим земеделие, което да остане за бъдещите поколения", подчерта още проф. Пламенов. Той допълни, че България е страна с изключително разнообразие по отношение на почвени типове.

В световен мащаб има 32 почвени типа. Страната ни притежава 24 почвени групи с 276 разновидности.

Това посочва специалистът по агрохимия проф. Маргарита Нанкова от Добруджанския земеделски институт. Според нея опазването на подобен „музей на открито” е изключително предизвикателство. Преди години проф. Нанкова се включва в авторски колектив, който пише сериозен научен труд, посветен на почвеното плодородие и на почвеното органично вещество.

Подобни изследвания, събрани на едно място и публикувани, са рядкост у нас. Авторите третират проблемите, засягащи съвременните земеделски практики, като системата на обработка, системата на торене, видовете сеитбообращение. Оценяването и опазването на всеки един почвен тип и разновидностите му в автентичния му вид ще доведат до устойчиво земеделско производство, убедени са хората на науката.