Бъдещето на иновативното земеделие е обречено без напояване. Ако преди 30 години у нас се приемаше, че най-сухият месец е август, то засушаването последните години и особено през 2019 и 2020 г., започва от втората половина на май и продължава до края октомври.

Как да торим чрез капково напояване

Сушата засяга предсеитбената подготовка на почвата, сеитбата на есенниците и успешното им поникване, развитие и презимуване. Така обобщи наблюденията си върху климата Кирил Боянов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра. Той е категоричен, че трябва да се мисли в посока поливно земеделие. 

Кирил Боянов: Тенденцията към засушаване автоматично поставя въпроса за напояването и там нещата трябва да се решават чрез национална стратегия за напояване, а не на парче. 

2021 г. е годината , през която ще са ясни мерките  за новият програмен период 2021-2027 г. и се очаква най-накрая да стартират и проекти за възстановяване на напоителните системи в страната. „Ще си позволя да споделя без носталгия как бившата тоталитарна държава изгради напоителни системи за поливане на 12 млн.дка, но за съжаление днес от тях останаха приблизително 1 млн. 600 хил.дка. Това е близо 8 пъти спад“, изчислява Боянов.

Само в Силистренска област, в която се обработват 1 млн.768 хил.дка земя, е имало 120 хил. дка поливни площи. Всяка земеделска структура тогава е внасяла във фонд „Мелиорации“ данък, за да се изграждат, поддържат и функционират съоръженията. 

Икономистът посочва, че въвеждането на поземлен данък може да бъде сериозен източник на държавата за изграждането на хидромелиоративна система. За целта обаче е нужно е държавно и политическо решение.

„Добре е в следващият парламент да бъде направен опит монополът върху земята да бъде разбит. Трудна е задачата чрез въвеждането на поземлен данък да бъде намерен баланс между толкова много интереси“, допълва още икономистът. 

Дискусията за въвеждане на налог за земята започна още с предложението на депутати за въвеждане на такъв за стопанства над 20 хил.дка, припомня Боянов. „Едрите собственици на земя реагираха остро на идеята за въвеждане на данък върху земята. Дори някои от тях, „загрижени” за дребните и средни земеделски производители се произнесоха, че този данък ще „удари” дребното и средното фермерство“, поясни ръководителят на браншовата организация край Дунава. 

Кирил Боянов предлага да се изготви проект за прогресивен поземлен данък, като собствениците на земя до 300 дка да бъдат освободени от него. Целта е да се стимулират младите фермери и дребните и средни стопанства. Освен това данъкът трябва да се диференцира и според количеството закупена и възстановена собствена земя и категорията й.