Последните стопански години имат един основен отличителен белег – засушаването. Липсата на сняг и зимно влагозапасяване се оказват решаващи както за есенните, така и за пролетните култури в Добричка област. Климатичните промени са факт, в региона е обичайно вече от началото на юни до края на септември дъждовете рязко да спрат, този 4-месечен период да се отличава с екстремни горещини и палещото слънце да опърля царевицата и слънчогледа. 

Не са далеч времената, когато черноземът на Добруджа ще се превърне в пепел, прогнозират препатилите земеделски стопани.

Странното е, че техните констатации за все по-силно изразената суша на Североизток се приемат повече като дежурни вопли. Доказателство за думите на земеделците идва от НИМХ, който публикува книга преди шест месеца „Променящият се климат на България – данни и анализи“. В нея се описват измененията на условията у нас през последните 100 години. Ясно и точно е казано, че „най-засегната от суша е Североизточна България, и особено житницата на страната – Добруджа“. 
И тъй като стопаните са наясно, че сами трябва да си помогнат, от години погледите и мислите им са обърнати към създаването на напоителни системи. И тук отново удрят на камък. 

„Мислили сме за поливно земеделие, но в нашия регион нямаме водоизточници. Тук можем да разчитаме само на сондажи, които трябва да се прокопаят на 1000 метра дълбочина“, споделя земеделският стопанин Кристиян Петков, който обработва 20 000 дка. „Разучил съм процедурите, доста са мудни, бавно се случват нещата. Очакваме да има европейски мерки за изграждане на такива инсталации, но ако всичко се случва по толкова бавен начин, ще изтървем всички срокове“, допълва фермерът. Той посочва, че в момента пролетните култури са на ръба и спешно трябва дъжд. Последните дни паднаха локални валежи, които обаче само освежиха въздуха, а на места донесоха най-много по 11-12 литра. 

Каквото и да си говорим, за пролетните култури, особено за царевицата, единственото спасение са поливните системи, категоричен е стопанинът.

Кристиян Петков описва последните 5 години като един дълъг процес на засушаване. „Надяваме се това да е цикъл. Вече пета година от юни до септември-октомври в Добруджа има страшни засушавания. Падат само локални дъждове, няма масови валежи с голям периметър. А когато прибавим и суховея, който се появява средата на юли и началото на август, за една седмица се приключва с царевицата“. 

Примерите от последните две години са показателни. На полетата ясно се виждаше, че царевицата е опърлена и изсъхнала отгоре, а не в корените. Това е благодарение на горещия вятър, който буквално попарва растенията. Друг проблем са високите температури по време на цъфтеж, които пречат на опрашването. Това налага търсене на хибриди с по-висока сухоустойчивост и по-ранен период на цъфтеж с цел да се избегнат екстремните температури. 

Бедната на повърхностни водоизтичници като езера, реки или големи язовири Добруджа всъщност е разположена върху цяло подводно море, намиращо се на около 2000 метра дълбочина. Това прави прокопаването на сондажи и създаването на поливни съоръжения скъпа инвестиция, която изисква и сериозни вложения за електроенергия. Цената на водата за напояване също не е за пренебрегване. Така факторите, оскъпяващи напоителните системи, стават все повече.

През летните месеци жителите на Добричка област, особено в по-малките населени места, често остават без вода. Стига се и до по-крайни решения. Преди две лета в добруджанското село Стожер забраниха ползването на питейна вода за напояване и поливане на зелени площи, както и пълнене на басейни и резервоари с вместимост над 500 литра. Причината беше обявеното частично бедствено положение, породено от липсата на водоснабдяване. Оказва се, че Добруджа лежи върху море от чиста питейна и лечебна вода, но стои жадна.