„Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас заради глобалните промени в климата“, посочи инж. Радослав Радев, зам.-директор на ДЛС-Балчик по време на международна конференцията на тема “Възстановяване на горски местообитания” в София.

Експерти от седем държави са обсъдили проблемите свързани с пожарите в горите, екстремните температури през последните години и тяхното влияние върху различните екосистеми, съобщиха от Североизточното държавно предприятие. 

Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите - под 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави региона изключително сухо място.

Количеството на валежите в Добруджа е близо до горната граница на полупустините – от 200 до 400 литра на кв.м. годишно, поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието й, изтъкна инж. Радев. 

„В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени, Житницата на България отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие“, категоричен е специалистът. 
Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови и това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето в региона е започнало през 2019 г. като първите засегнати видове са американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители са засегнали полезащитните пояси от дъб, цер, планински и полски ясен, акация. 

Ето и разчетите на лесовъда: 4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и др. В същото време приходите от дървесина от същата площ по ценоразпис са 926,40 лв. при ясен и 489,22 лв. при акация.  

„Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване“, заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от два проекта - „Горите на Североизтока“ и „Земите и горите на орела“ по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности. Инж. Радев обясни, че лесовъди от Североизточното предприятие са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.