Има много начини да се откраднат пари от Европа особено когато се дават на калпак, тоест на единица площ. Така коментира злоупотребите със земеделски субсидии Димитър Събев пред Bloomberg TV.

Доклад за България: Къде отиват парите на ЕС?

Икономистът е автор на частта за България в един доклад от групата на Зелените в Европейския парламент (ЕП), където се разглеждат най-честите схеми за злоупотреби в страните от Централна и Източна Европа.

„Европейските ни колеги бяха доста изненадани от изобретателността в България. Основните линии за злоупотреби са 3-4. Едното е привидно разцепване на собствеността на стопанства, така че да се избегнат таваните на директните плащания. Второто е използване на протекция и специално отношение от институциите, което води до създаване на поземлена олигархия. Третото е деклариране на несъществуващи обработваеми земи“, изрежда експертът.

Разбира се, има и куп други механизми за злоупотреби, но по думите му те са по-скоро следствие отколкото причина за един много по-голям проблем.

„Самата идея да даваш субсидии на единица площ отнема стимула да произвеждаш повече продукция. Независимо от това дали отглеждаш зърно или домати, ще получиш еднакво количество пари, но разходите са много различни. Има много центробежни сили. ОСП задължително трябва да има, но да бъде изготвена с един дизайн, който е подходящ за днешните времена, а не някаква инерция от средата на 20. век“, категоричен е Събев. 

Димитър Събев: В България има масово разцепване на фирми, за да се заобиколи този таван от 300 хил. евро за един селскостопански ръководител. Това е ясно от практиката и никой вече не се учудва.

От доклада става ясно обаче, че във всяка от разглежданите общо 5 страни има доста големи проблеми. Което води до заключението, че България не е уникална в своите трудности в разпределението на средствата. 

„Тези общи проблеми идват да покажат, че е необходимо едно преразглеждане на ОСП на едно по-стабилно ниво. Освен това Европа разпределя стотици милиарди евро субсидии и поддържа селскостопанската продукция на европейските страни изкуствено евтина. Това пречи на другите страни извън ЕС да продават своите стоки на световните пазари и така пряко допринася за световната бедност“, повдига още една тема за размисъл икономистът.