Какви са добрите практики и новостите в храненето на зеленчуци в условията на биологично производство. Това бе темата на уебинар, организиран от Националната служба за съвети в земеделието, който Агри.БГ предаде на живо. 

Биопроизводители настояват: 15% от земеделската земя да бъде био до 2030 г.

За част от експериментите, които се провеждат на полето на Института по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ в Пловдив, разказа гл.ас. д-р Цветанка Динчева. Тя даде за пример тестове върху картофи и зеле, наторени с вермикомпост (всяка органична материя, която се консумира от земни червеи и се отделя).

За две години експериментът с картофи показва повишаване на добива:

- 2018 - 250 кг/0.020 ха 
- 2019 - 730 кг/0.020 ха 

Добивите и при тестовете с главесто зеле, които стартират също през 2018-а година, отново показва покачване на добива при хранене само с вермикомпост: 

- 2018-а - 160 кг/0.50 ха 
- 2019 - 360 кг/0.50 ха

При добив на семена от грах и фасул учените от института наблюдаваме  повишаване на добива при прилагането на схеми на хранене с вермикомпост, обясни гл. ас. Динчева. 

От своя страна проф. д-р Хриска Ботева от института представи подходите и технологичните решения за поддържането и подобряването на почвеното плодородие в условията на биологично земеделие. 

Професорът отбеляза важността на сеитбообращението и подчерта важността то да бъде наситено с повече бобови култури, а също така редуването на окопни култури с култури със слята повърхност. Тя обърна внимание, че е задължително след бобовите култури да се сеят култури, които изискват по-високо съдържание на Азот. 

Друг момент в презентацията на проф. Ботева бе свързан със смесените култури. Ползите от това са, че се използват по-пълно природните ресурси, а културите се подпомагат една друга. А също така предпазват и от заплевеляване. Живият мулч (покривните култури) бяха споменати като важен подход в биологичното производство. 

Проф. Ботева представи на аудиторията и схеми за приложение на биопродукти в зеленчукови култури.

Заедно с това гл. ас. Динчева показа примерни схеми на торене за грах, фасул, главесто зеле и картофи, които се използват на биологичното поле на института.