Картофите имат високи потребности от хранителни вещества. Като типична калиеволюбива култура, те се нуждаят от много повече калий, в сравнение с другите хранителни вещества. Той е елементът, който в най-голяма степен отговаря за качеството на клубените. При недостиг на калий растенията остават дребни с бледозелени листа. За осигуряването на 1000 кг клубени с високо качество са необходими средно 6 кг N, 2 кг P2O5, 9 кг K2O и 3 кг MgO. Картофите са чувствителни към употребата на калиев хлорид, поради което се препоръчва използването на сулфатната форма на калия (може да се замени и с растителна пепел).

Реагират добре на торенето с оборски тор (4-6 т/дка), но в никакъв случай той не трябва да е пресен. Пресният оборски тор може да се приложи само на предшестващата култура, след която на втората година да се засадят картофи. При есенната обработка на почвата се внасят минерални торове (фосфор, калий и магнезий), чиито количества се определят чрез предварително направен агрохимичен анализ на площите. Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка. При добре балансирано основно торене, добри резултати дава и листното подхранване с подходящи торове във фазите преди цъфтеж, по време на цъфтеж и след цъфтеж.

От изключително значение за осигуряването на високи и качествени добиви е използването на здрав и обезвирусен посадъчен материал с висока сортова чистота. За получаването на изравнен посев, клубените се разделят на 3 фракции: до 50 г, до 80 г и над 80 г. Опитът показва, че най-добре е да се използват клубени с тегло 60-80 г. Добивът е нисък, ако те са по-дребни от 50 г, а използването на по-едри от 80 г е неизгодно.

Времето на реколтиране може да се контролира. За да се осигури ускорено развитие на клубените, да се скъси вегетационният период с 10-15 днии да се увеличата добивите, е необходимо след изваждане им от хранилищата те да се подготвят за рътене. За целта сортираните клубени се подреждат в щайги (най-много в два реда) и се поставят в светли помещения с постоянна температура около 15oC и висока въздушна влажност (85-90 на сто). През периода на рътенето е необходимо да бъде осигурена равномерна осветеност. Това може да се постигне като периодично редовете в щайгите се пререждат.

Кълновете, израснали по такъв начин, са здраво прикрепени към клубените и не се оронват. Необходимо е към рътене да се пристъпи 30-40 дни преди засаждането.

Съобразете агротехниката с изискванията на културата

Подготовката на площите включва плитка обработка на дълбочина 10 см и набраздяване на терена при разстояние между браздите 60 см. Желателно е браздите да се оформят по посока изток-запад, така че при засаждането на картофите те да се разположат по южният им склон. Клубените се поставят на 1/3 от дълбочината на браздата, като се препоръчва преди за- саждането на картофитe да се разпръсне добре разложен оборски тор. При повечето сортове най-подходящите разстояния на засаждане са 70-75 см между редовете и 20-25 см в реда. Важно е да се знае, че ранните картофи формират по-дребен храст, поради което понасят по-голяма гъстота на засаждане. Грижите през вегетацията включват неколкократно окопаване (първо –след поникване; второ – 15 дни след първото, със загърляне; трето – преди цъфтеж), напояване (при нужда) и борба с болестите и неприятелите.

Борбата с болестите и неприятелите се свежда до използването на комплекс от агротехнически и растителнозащитни мерки, като спазването на подходящи сеитбообращения, почистване на растителните остатъци, използването на устойчиви сортове, както и третирането с растително-защитни препарати.

За предпазване от икономически най-важната гъбна болест по картофите, маната е необходимо да се третира профилактично до покриване на редовете с листна маса. Най-подходящи средства за целта са препаратите с контактно действие – купроцин супер – 300 г/дка, пероцин 75 Б – 250 г/дка, шампион – 150 г/дка, както и 1-процентов бордолезов разтвор. При изявена симптоматика на болестта се прилагат системно действащи фунгициди – акробат МЦ – 200 г/дка и рубин 72 ВП – 250 г/дка.

Около средата на май се появява първото поколение колорадски бръмбар.

Унищожава се с инсектициди като циперсан 25ЕК – 10 мл/дка, карате зеон -15 мл/дка и др, като най-добри резултати се получават, когато третиранията се правят при появата на ларвите.