Икономическият потенциал на смесените животновъдни стопанства винаги е бил под въпрос. Според идентифицираните потребности на фермерите, публикувани от Министерството на земеделието, той е изключително нисък. Слабости са остарялото оборудване и слаба механизация, недостатъчен оборотен капитал, ниска кредитоспособност, неефективен мащаб на производството, труден пазар – все неща, които Никола Кулов от ферма „Под Балкана“, може да обори с личния си пример.

Защо животновъд реши сам да си преработва месото?

След дълги години на гурбет в Гърция, потомственият каракачанин се завръща в родината, за да работи за себе си. Започва със 150 овце, останали от майка му, и се регистрира като земеделски производител през 2000 г.

„Времето показа, че ни трябват и други видове животни. Сега отглеждаме още крави, биволи и кози, повечето от които са автохтонни породи. Заради проблемите с изкупуване на млякото и месото направихме стъпки за създаването на производствени бази. Затворихме кръга с Демонстрационен център за производство на мляко по българо-швейцарски проект и колбасарски цех със собствени инвестиции“, изрежда животновъдът.

Семейство Кулови не забравя да обърне внимание и на обора. Днес всички животни се доят машинно. С тях се занимават основно Никола и синът му Яни, а дъщерята Агора и съпругата Таня отговарят за преработка, документация, продажби, реклами. Целогодишно предлагат продукти директно на пазара – на фермерския фестивал пред земеделското министерство, фирмен магазин в Пловдив и на място в демонстрационния център в карловското село Васил Левски.

Никола споделя, че е започнал едва ли не любителски, тъй като го носи в кръвта си, и не е очаквал, че ще се занимава с директни доставки. Животните са му предостатъчно, но смята да укрепи основите, които вече е поставил. 

Повече за плановете на семейство Кулови от ферма "Под Балкана" вижте във ВИДЕОТО.