Към момента ожънатата царевица е с 15,1% по-малко от миналогодишната, сочат данни от последния оперативен анализ на Земеделското министерство.

Двойно по-ниски добиви от царевица в Добричко

Към 9 октомври са прибрани близо 2,435 млн. тона царевица за зърно при среден добив от 484 кг/дка.

Близо 30% по-малко е средното количество царевица от декар тази година, показва анализът.

В оперативните данни се посочва, че негативният ефект от намаление на средните добиви заради сухото време е частично компенсиран от увеличение на размера на реколтираните площи. Те са с над 20 % повече тази година. 

„Царевицата е ожъната. Не е нещо особено, но на фона на общата картина съм доволен. Около 350 кг/дка е средният добив в нашия регион. Но има и стопани, които изобщо не жънаха. На нея се залагаше, защото имаше дъждове през юни. Всеки се надяваше да вали и през юли, обаче не стана така. Нито от слънчогледа, нито от царевицата успяха да се наваксат загубите“, коментира за Агри.БГ зърнопроизводителят от Карнобат Илия Проданов.

След влажния юни количеството на валежите е намаляло драстично в Централна и Източна България, където в периода юли-август са отчетени по-малко от 15 мм/кв.м валежи, се посочва в  Доклада за ефекта от въздействието на основните агрометеорологични фактори върху развитието и добивите на основните полски култури в страната през 2019/2020 г. Засушаването е довело до по-ранното узряване на царевицата, което се е отразило негативно върху добива, констатират експертите.

Отглеждането на царевицата без напояване в районите с чести и продължителни засушавания крие както производствени, така и финансови рискове за стопаните, е заключението в доклада.

За да се осигурят ежегодно възможно високи и стабилни добиви, включително през годините с подчертано висока степен на засушаване, експертите съветват производителите да се стремят към максимално използване на климатичните условия и биологическите особености на отделните хибриди царевица, като за целта: 

- прилагат балансирана сортова структура, която позволява ефективно използване на климатичните условия през различните години (препоръчаната сортова структура е 60% ранни и средно-ранни; 20-25 % среднокъсни и 10-15 % късни хибриди);

- засяват хибриди с доказана сухоустойчивост, каквито са българските, създадени в типичните за страната агроклиматични условия;

- отглеждат повече от един хибрид от дадената група;

- прилагат изпитаните агротехнически мероприятия за отглеждане на царевица при стресови условия, от които с най-важно значение са срокът на сеитбата, гъстотата на посева, дълбочината на сеитбата, торенето и борбата с плевелите.

Районите за отглеждане на царевица в страната се считат за благоприятни, когато има сума на валежите през вегетационния период (април – септември) между 300 и 400 мм. Над 400 мм се приема, че условията са много благоприятни, а под 300 мм за неблагоприятни, се пояснява в агрометеорологичния доклад.