Земеделските стопанства у нас са 132 400, което е с 64% по-малко от броя им през 2010 г. В същото време 9% от стопанствата държат 85% от земеделската земя в страната ни. Това показват новопубликуваните предварителни данни от преброяването през 2020 г.

Колко струва да произведеш декар пшеница?

Общото намаление на броя на земеделските стопанства е съпроводено с увеличение на използваната земеделска площ (ИЗП) и на средния размер на ИЗП, както и от увеличение на средния брой на отглежданите животни в стопанствата, констатират от аграрното министерство и допълват, че намаляването на броя на земеделските стопанства и окрупняването им е процес, наблюдаван във всички държави членки на Европейския съюз. 

Най-голям е броят на земеделските стопанства в области Благоевград и Пловдив, съответно 10.2% и 8.2% от общия брой на стопанствата в страната през 2020 г. Най-малък е броят на стопанствата в области Габрово и София (столица) – съответно 1.0% и 0.5%. 

Използвана земеделска площ (ИЗП) 

През 2020 г. стопанисваната от земеделските стопанства използвана земеделска площ достига до 3 957 хил. ха и се увеличава с 9% спрямо 2010 г. и с 36% спрямо 2003 г.  Средната ИЗП на земеделските стопанства със земя нараства до 33 ха, при 10 ха, отчетена през 2010 г. Значително намалява броят на стопанствата с ИЗП под 10 ха спрямо 2010 г. Най-голямо е намалението (80%) на стопанствата с ИЗП до 1 ха.

Около 9% от стопанствата (с 50 ха и повече ИЗП) стопанисват 85% от ИЗП, сочат данните.

Техният брой се увеличава с 28% спрямо преброяването през 2010 г. През 2020 г. относителният дял на обработваемата земя на открито е 84% от ИЗП на открито, постоянно затревените площи са 14%, трайните насаждения – над 2% . Обработваемата земя на открито e 3 318 600 ха. Зърнено-житните култури са 60% от обработваемата земя на открито, а техническите – 31%. Тенденцията към увеличаване на площите на зърнено-житните култури се запазва и през 2020 г. те са с 11% повече спрямо 2010 г. и с 24% повече спрямо 2003 г.  Най-голям остава относителният дял на пшеницата, а от техническите – на слънчогледа. 

Животновъдство 

През 2020 г. животновъдните стопанства, отглеждащи селскостопански животни, птици и пчелни семейства, са около 71 500 броя. Около 31 хил. земеделски стопанства отглеждат 608 600 броя говеда, 12 хил. стопанства – 244 000 броя кози, 22 хил. стопанства – 1 276 800 броя овце и малко над 3 хил. стопанства отглеждат 642 000 броя свине. С 6% се увеличава броят на говедата през 2020 г. в сравнение с 2010 г.

През 2020 г. средният брой на отглежданите животни в стопанствата е значително по-висок спрямо предходните периоди. Средният брой на отглежданите говеда достига до 20 на стопанство с говеда, на козите – до 21, на овцете – до 58, а на свинете – до 190.

"В периода между последните две преброявания структурата на животновъдните стопанства е повлияна от появата на силно инфекциозни болести по селскостопанските животни. Съществено влияние върху развитието на свиневъдството оказа разпространението на Африканската чума по свинете (АЧС), което наложи ликвидирането на голям брой малки животновъдни стопанства и унищожаването на свине в специализирани свиневъдни стопанства. Популацията на овцете и козите е засегната от чума по овце и кози", уточняват от министерството.

Работна сила в земеделието

През 2020 г. в земеделието са вложени 177 хил. годишни работни единици (ГРЕ) от семейна и несемейна работна сила и сезонни работници. Семейната работна сила и постоянно заетите в земеделието са 292 хил. лица. Относителният дял на семейната неплатена работна ръка е 79%. 

Жените управители на земеделски стопанства през 2020 г. заемат 28%, като техният дял се увеличава с 5% спрямо 2010 г 

През 2020 г. се отчита положителна тенденция за увеличение на управителите на възраст между 25 и 54 години, което е за сметка на намалението на относителния дял на управителите над 55-годишна възраст. Относителният дял на лицата, заети в управлението на земеделски стопанства на 24 г. и по-малко, остава непроменен спрямо 2010 г.