За втора поредна година фирма „Агрополихим” е генерален спонсор на едно от най-значимите събития в българския агросектор – AGRI Dinner&Awards 2025.

Четете още: Трансформация на българското земеделие: инвестиции, устойчивост и климатични предизвикателства

Използваме възможността да поговорим с търговския директор на компанията, Георги Борисов, за предизвикателствата в торовата индустрия и как „Агрополихим” адаптира стратегиите си спрямо новите реалности.

Декарбонизация и „син“ амоняк

„Агрополихим“ си поставя амбициозната цел да бъде лидер в декарбонизацията на торовата индустрия. По какъв начин се случва това?

От две години и половина „Агрополихим” е абсолютен лидер на европейския пазар в производството на „син” амониев нитрат. „Синият“ амоняк, който внасяме, се произвежда с улавяне на въглеродните емисии, а самият „син“ амониев нитрат има почти нулев отпечатък. За неговото производство изгаряме биомаса, което ни доближава до въглеродна неутралност.

Какво всъщност представлява „синият” амоняк?

„Синият” амоняк е съвсем стандартен амоняк, който се произвежда от природен газ, но въглеродният диоксид, който се отделя във въздуха при производството, бива улавян на 95-98% в зависимост от технологията. Ние на търговски език го наричаме „син“, но той всъщност е неразличим от обикновения амоняк по физични и химични свойства. 

Процесът на производство на „син“ амоняк изисква значителни финансови вложения, което предполага, че инвеститорите, които са ангажирани с неговото осъществяване, имат основание да очакват определена възвращаемост.

Въздействието на CBAM върху цените на азотните продукти

От 2026 г. се въвежда Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM). Как това ще повлияе на цените на торовете?

От 2026 г. всеки вносител ще внася стандартен сив амоняк, плащайки налог, който ще ескалира от 5 до 100% през 2034 година при сегашната схема на ЕС.

Производителят на „син“ амоняк ще се стреми да заеме ценова позиция между настоящите нива и очакваните бъдещи стойности на продуктите. Това означава, че „синият“ амоняк и „синият“ амониев нитрат няма да са по-скъпи от сивите си еквиваленти с включена такса, но все пак ще струват повече, отколкото в момента.

„Агрополихим“ полага активни усилия да осигури по-висок процент доставки на „син“ амоняк за България/Европа, за да смекчи въздействието на Зелената сделка върху локалното торово производство, а оттам и върху земеделските производители. Въпреки това, повишаването на цените остава неизбежно.

Новите вносни мита върху торове от Русия и Беларус

ЕС въвежда нови мита върху вноса на руски и беларуски торове. Какво означава това за българските фермери?

През последните две години и половина руските торове играят значима роля на европейския пазар, особено в Западна Европа. Във всички бюлетини се говори за ръст от 70-80% на вноса на руски торове спрямо предвоенния период. Налагането на мита несъмнено ще се отрази, както на ценовите нива в Европа, така и на логистичните потоци.

Тези антидъмпинг мита са с ескалиращ характер. В началото се започва с по-малка стойност, за да се проследи ефектът върху европейското земеделие. По този начин се търси баланс между защита на европейския производител на торове и на европейския потребител на торове - фермерът.

В България ефектът ще е по-слаб, защото руският внос не е толкова значим, колкото в Западна Европа. Не очакваме в България да има съществени сътресения от въвеждането на митата за руски и беларуски торове.

Бъдещето на Зелената сделка

През последните месеци активно се обсъжда бъдещето на Зелената сделка – дали да бъде отложена, отменена или реформирана. Каква е позицията на „Агрополихим”?

Вярваме в Зелената сделка, но в комбинация със запазване на конкурентоспособността на нас като производители на торове и на нашите партньори – земеделците. По какъв начин това ще се случи, оставяме на Европейската комисия и на политиците да намерят нужния баланс.

Какви трябва да бъдат механизмите за насърчаване на фермерите да избират „син“ амониев нитрат вместо стандартен?

Ясно е, че „зелените“ решения са по-скъпи. Ясно е, че който вреди на околната среда, при възможност да приложи устойчиви решения, трябва да бъде „глобен“. Накрая винаги има сметка за плащане. 

За да бъде насърчена промяна, ние трябва да сме конкурентоспособни! Иначе ще предизвикаме единствено релокиране на въглероден диоксид в други части на света. Затваряме производството в ЕС, но се отварят множество нови производства другаде. Въглеродният диоксид остава в атмосферата и не намалява. Има само пренасочване на конкурентоспособността от Европа в друга част на света без реален ефект за околната среда. 

Ако само сложим налога и не стимулираме хората, които отиват към „зелен“ преход, към „син“ амониев нитрат, към „зелено“ земеделие, към устойчив преход, единственото, което ще постигнем, е да направим цялата индустрия неконкурентоспособна. По никакъв начин това няма да стимулира инвестиции и промяна. Много повече се постига на принципа и тояга, и морков, отколкото само тояга.

Гледайте цялото интервю с Георги Борисов във ВИДЕОТО.