Животните от уникалната българска автохтонна порода Източнобалканска свиня са намалели през последните месеци до едва 2 500 броя.
 
 
Фермите, които отглеждат такива животни, вече са единици. Породата е включена в Червената книга - в официалния Списък на застрашените от изчезване редки породи в България, още преди настъплението на Африканската чума по свинете (АЧС). Някои от мерки срещу опасната инфекция превръщат оцеляването на древната порода в почти невъзможна мисия.
 
За положението на стопаните и за спасителните мерки, които все още може да се предприемат, Фермер.БГ разговаря с Радостина Донева, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканска свиня (АРСИС).
 
- Г-жо Донева, как се справя вашият бранш във връзка с извънредните мерки за биосигурност в свиневъдството?
 
- Ситуацията е последни издихания преди тотално да умрем. Най-тежка е ситуацията в Област Варна, където животните са под карантина от момента, в който беше обявено първото огнище на АЧС в страната – на 31 август, 2018 г. 
 
До момента държавата не е измислила някакъв нормален начин, по който тези животни механично да бъдат отделени от дивата популация и в същото време да не стоят затворени, защото има опасност да се канибализират или да умрат от други заболявания. Породата Източнобалканска свиня не може да се отглежда затворено.
 
 
Поставихме въпрос пред Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Има заповед на д-р Дамян Илиев животните да са под карантина. Там пише, че те трябва да са във ферми или дворове и да нямат пряк достъп до дивите свине. Въпросът ни е как точно си го представят това в БАБХ.
 
- Какви са вариантите да работите в условията на карантина?
 
- Първата възможност е те да бъдат отделени с електропастир. Този вариант няма да има ефект за предпазване от Африканска чума. Електропастирът няма да спре разпространението на заболяването. Ако от едната страна има изпражнение от диво прасе, а от другата страна има източнобалканска свиня, няма да спре инфекцията.
 
Вторият вариант е да се правят някакъв вид двойни огради. Да речем от едната страна да има телена ограда, заровена в земята на половин метър, а от другата страна – електропастир. Но това на практика не е възможно да се направи при сегашното законодателство, защото терените, където работим, са собственост на държавата или на общините. Фермерите нямат право да изграждат такива ограждения. Незаконно е – няма предвиден законов ред това да се случи.
 
Третият вариант е животните да се затворят в индустриални ферми с по-високи мерки за биосигурност, което ще означава или да започне изграждане на йерархия между тях и канибализиране. Възможен е недостиг на витамини и минерали. Защото нормалните смески и фуражи, като за индустриалните прасета, тези не усвояват добре. Такива витамини и микроелементи те си намират сами в природата чрез ровене, трева и други. Да ги затворим, означава да ги убием дори и да не са засегнати от чума.
 
 
- Поставихте ли тези въпроси пред БАБХ? Поискахте ли указания как на практика да изпълните заповедта за допълнителни мерки за биосигурност?
 
- На една среща в министерството д-р Георги Чобанов от Агенцията по храните ни каза, че това общо взето не е тяхна работа. От гледна точка на здравеопазването на животните агенцията прилага деление дали свинете са домашни или диви. Ако за домашните стопаните не могат да си осигурят мерки за биосигурност и животните им са в гората, те може да бъдат обявени за биотерористи.
 
Отделно съществува един правен казус, с който се борим вече от две години. В област Варна почти всички стада, които са под селекционен контрол в областта, попадат на територията на горско стопанство „Шерба“.
 
По горско-стопански план, който се приема за 10 години и се разработва от външни консултанти по Закона за обществените поръчки, за 10-годишен период не е предвиден никакъв терен за паша на селскостопански животни, включително и за източнобалкански свине.
 
Така влизаме в Параграф 22: нашите стопани имат регистрирани в БАБХ животновъдни обекти на тези терени. Те нямат право току-така да си местят животните. В същото време обектите им се явяват на територия, администрирана в друг закон, който не им дава право те да са там.
 
Искали сме още миналата година да се свика работна група за отстраняване на тия неясноти в законодателството. Общо взето нищо съществено не се прави по въпроса. Топката се прехвърля от едни на други и нашите стопани изобщо са в невъзможност да правят и да планират каквото и да било.
 
 
Отделно, реализацията на животните е почти невъзможна. Защото единствените кланици за източнобалкански свине се намират в Област Шумен. И за да има транспортиране от карантинираната Област Варна в Област Шумен изискванията са толкова тежки и толкова скъпи, че правят месото непродаваемо. Ситуацията е такава.
 
- Как мислите, разумно ли е да се помисли вече за премахване на тази карантина или за изменение на заповедта на изпълнителния директор на БАБХ за нея?
 
- Поначало във формата, в която беше обявена, карантината беше странна. Тя е обявена не за някакъв радиус около въпросното първо огнище на АЧС, а за цяла една административна област. Това беше странно, защото например има наши стада в Област Варна, които са на 54 км от първото огнище, а в Област Шумен има стада, които са на по-малко разстояние и не са под карантина.
 
Както се очакваше, чумата да дойде чрез популацията на дивите свине от Добрич и Силистра. На този фон най-вероятно карантината е обоснована. Но при всички положения нашите животни не могат во веки да стоят карантинирани и трябва да се предвиди някакъв разумен начин, по който те механично да бъдат отделени от дивата популация.
 
Това може да стане било чрез някакви огради, било чрез изключване на тези терени за паша от ловните терени. Нещо трябва да се предвиди законодателно и да е уредено, както трябва, а не да има пропуски.
 
Фермерите там са в пълна безизходица. Взели са на заем някакви пари, за да могат да изхранват животните. Има риск тази година от горското стопанство изобщо да не им даде документ, че имат право на пасища. Това е, което реално ги възпрепятства да си получат субсидиите по мярка „Агроекология и климат“. И ситуацията там е патова.
 
 
- Каква е популацията на източнобалканската свиня?
 
- В нашата асоциация членуват 19 фермера. За жалост на доста от тях договорите за мярка „Агроекология и климат“ изтичат през тази година. Догодина предполагам, че повече от 70% от животните просто няма да съществуват заради тези законови и всякакви неуредици. Предполагам, че сега поголовието е около 2500 животни.
 
- При това положение има ли реална заплаха породата Източнобалканска свиня изобщо да изчезне?
 
- Заплахата е абсолютно реална. Ние се борим на няколко фронта. Първият е за пасищата. Второ, за някакви нормални, предвидими административни разпоредби – хората да знаят какво се иска от тях, могат ли да го изпълнят, или не. И третое - отдавна се борим от БАБХ да кажат кое е източнобалканска свиня и кое не е, защото в тези райони има практика животните да се кръстосват с бели нерези и това създава условия за нелоялна конкуренция.
 
А нашите хора спазват редица задължения: да са регистрирани земеделски производители, да си плащат осигуровки, данъци. И се явява някакъв човек, на когото от БАБХ са му регистрирали някакъв обект и за който не се знае животните колко са чистопородни, но този човек с продукцията си излиза на същия пазар и съответно подбива цените.
 
За съжаление казусите при нас са прекалено много, за да се заеме някой да ги реши, колкото и да контактуваме и от БАБХ, и от министерството, и от Агенцията по горите. Винаги стигаме дотам, че ние като стопани сме прекалено малко на брой, а работата, която трябва да се свърши е много и - хайде да не е сега.