Широко разпространение в САЩ има полукръвната порода коне, известна под името Морган. За родоначалник на породата коне Морган се смята роденият през 1790  година жребец Фигер. Неговите родители имали кръв от арабски, турски и арийски коне. Първият собственик на Фигер бил учителят Джъстин Морган на чието име по-късно бил наречен самият жребец.

Жребецът Фигер се отличавал с изключително здрава конституция, здрави крака, отлична разностранна работоспособност.

Първоначално Джъстин Морган използвал жребеца за горскостопанстка и селскостопанска работа. Фигер вземал участие и в различни конноспортни състезания и винаги побеждавал. Отличните работни качества на жребеца привлекли вниманието на фермерите, в резултат на което започнали широко да го използват за разплод. По-късно той бил препродаван многократно и починал през 1821 г. на 31-годишна възраст.

За 25-годишната си племенна дейност Фигер (Морган) дал многочислено потомство. Той бил изключително константен при предаване качествата си. Неговите синове и внуци станали продължители и основатели на линии в породата.

Всички съвременни представители на породата по права мъжка линия принадлежат към линията на Морган. От неговите синове 12 са оказали най-голямо влияние при създаването на породата Морган. За основатели на породата обаче се смятат трите му сина Шерман, Булраши и Вубери, като голяма част от най-добрите приплоди принадлежат на поколението на Шерман.

Първоначално линиите се водили като обособени с използване в редица случаи на близкородствено съешаване. От потомството на Шерман бил създаден лековпрегатен тип, близък до рисака, от потомството на Булраши - тип за работа и от потомството на Вубери - ездови тип. По-нататък в резултат на кръстосването на линиите и отбора по стопански полезните качества била създадена порода от ездово-впрегатен тип и по името на родоначалника била наречена Морган.

По ръст конете от породата Морган не са достатъчно изравнени. Височината при холката варира в границите от 152 до 170 см. Конете от тази порода имат широко чело и глава, характерна за арабския тип. В цвета на косъма също има пъстрота.

Като цяло съвременният Морган може да се характеризира като универсален, много здрав, издръжлив кон с изключително добър нрав, отличаващ се с разностранна работоспособност и добре приспособяващ се към суровите условия на живот. Може да се отглежда и при табунни условия.

Конете от породата Морган са със спокоен темперамент, невзискателни и със здрави крака, което ги прави идеални за използване в различни видове спорт.